Иван Кирилов

Разгневи се баба зима,
сипи, сипи сняг, не спира:
бой човешки ще да има -
мен ме вкъщи не побира.

Ех, да мръкне, че да съмне,
па да припна аз по двора!
Ще играя дор се съмне,
доде капна от умора.

А кога пък слънце пекне,
та се вдигне къмто пладне,
и снега ще поомекне -
тю, че бой тогаз ще падне!

Нек се сърди баба зима,
облаци да гони с пърта! -
уж се сърди, а ми кима -
и във къщи ме не свърта!

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 6, 1924-1925 г.