Георги Тодоров

Вицепрезидент на Българския хайку клуб и член на Световната асоциация на хайку поетите, носител на II награда на Световния конкурс за хайку поезия ,,Любляна-2005″ и включен със свои творби в антологията ,,Световно хайку - 2006″, издадена в Токио.

Спомням си как незабравимият Александър Геров, един от най-ювелирните автори на хайку (едното от тях, прието от литературната критика за ,,ключово”, съдържа една-единствена думичка в три вариации: ,,Болка, Болко-о-о, Болчице!”) ми разказваше дълго за годините, преживени от него на улица ,,Цветна градина” в китния квартал Лозенец.

И особено много се радваше, когато му казах, че и животът, и поезията му са една цветна градина, не само в метафоричния смисъл на думата…

Истинско удоволствие изпитах и когато за пръв път навлязох в ,,Цветната градина” на Георги Майоров, известен по-скоро като майстор в други литературни жанрове - от находчивия афоризъм до екзотичния роман, с подчертан лирико-сатиричен уклон.

Този път обаче той се представя в друга светлина, съвсем в духа на японското ,,сатори” ( в превод - ,,просветление”), което е в основата на класическата хайку поезия.

От аромата на цветята, песента на птичките, външния пейзаж на природата и вътрешния пейзаж на човека, Майоров е приготвил един наистина чародеен поетичен коктейл, съвсем различен от познатите ни досега.

Това подсказват и самите заглавия на отделните цикли в книгата - ,,БАЩИНА КЪЩА”, ,,ЗВЕЗДНО ХОРО”, ,,ВСИЧКО Е СПОМЕЕН” и в заключение акордът ,,ЦВЕТНА ГРАДИНА”.

Хубаво е, когато един роден хайджин тръгва от нашите, българските корени, минава през Космоса - вечната тема на вечната Поезия, и стига до картините на спомена, запечатани в главата на човека (големият руски кинорежисьор Андрей Тарковски не случайно твърди, че хайкуто е преди всичко една картина).

В тристишията има и задължителната за подобни случаи драматургия, налице е и класическата ,,очарователна печал”, а тук-там забелязваме и една елегантна ирония в духа на безподобния Кобаяши Исса.

Разбира се, съвсем в каноните на жанра Георги Майоров оставя читателя сам да довърши в съзнанието си магическите тристишия по свой си начин, след като е имал подготвени сетива да възприемаме находчивите хрумвания на поета, защото хайку поезията, повече от всички други жанрове, изисква съпричастността на читателя, който в най-добрите случаи се явява като своего рода съавтор.

Искам да завърша своята разходка в ,,цветната градина” на Георги Майоров с един негов поетичен ,,хет-трик”, който, по моему, по един ефирен начин легитимира автора като наистина оригинален хайджин:

*
Цветна градина
с роса чело закичва -
идваш ли, любов?
*
Бог и човек!
Не са ли заедно -
Небето плаче!!!
*
Живот - цигара!
Ех, огън, пепел и дим -
всичко е спомен!

На добър час в още един литературен жанр - хайку поезията, Победоносецо Георги, при това с майсторски жезъл в ръка, и най-искрена благодарност за сърадостта, която изпитах, прочитайки твоята уникална книга!