Робинсън Джефърс

превод: Георги Ангелов

СМЕЛОСТ НА ОРЕЛ, КОКОШИ МОЗЪК

Нещастна страна, колко широко си разперила крила!
Каниш се да защитаваш това, което никого не интересува,
от най-близкия си враг си отделена с океан;
твоите бомбардировачи
ужасяват даже планините;
ден и нощ
не престава стрелбата от учебните ти картечници.

Нещастна, с клюн на орел и кокоши мозък.
Плач (за това са създадени хората), плач –
над ужасната мощ на твоите оръжия,
над смехотворната некомпетентност на твоите управници;
над твоя кървав и бездарен край.

БЛЕСТИ, УМИРАЩА СТРАНА!

Когато тази Америка застине в тигела от вулгарност, и втвърдявайки се,
се превърне в империя,
а протестите започнат да се пръскат по повърхността й като разтопени
мехури,
ще си спомня с тъжна усмивка за цвета, който умирайки, се превръща в плод,
а плодът, разлагайки се, потъва в земята.
Всичко произлиза от майката, буйно разцъфва, съзрява, разлага се
и отново се връща вкъщи, при нея.

Вие бързате да живеете и се боите от старостта, не ви виня, животът е прекрасен,
какъвто и да е,
упорито-дълъг или внезапен,
като избухване на метеор,
(метеорите са нужни не по-малко от планините).
Блести, умираща страна!
Пожелавам на децата си да живеят по-далеч
от твоя втвърдяващ се център; корупцията
никога не е била задължително условие за живота;
освен градовете-чудовища има и планини.
Запомнете още нещо, момчета: пазете се от човека –
хитър слуга, безмилостен господар.
Хората са поставили капани, в които се хващат даже силните духом;
казват, че даже Бог, веднъж спуснал се на земята,
е попаднал в един от тях.

КРАСОТАТА НА НЕЩАТА

Чувствам и говоря за изумителната красота – земята, камъка и
водата,
животното, мъжете и жените, слънцето, луната и звездите –
кървавата красота на човешката природа, нейните мисли,
лудости и страсти,
и възвисяващата се Реалност над човека.
Защото човекът е полумечта, може да се каже,
сън на природата;
но скалата, и водата, и небето са неизменни; те трябва да се чувстват
до край; да се разбират до край, да се изразяват до край.
Защото Красотата е единственото, с което трябва
да се занимава поезията.
Всичко останало са абстракции: всички тези изтънчени и високи сантименти,
сложни идеи, любов, похот, тъга…
Смисъл е нужен, не логика.

СЪВЕТ КЪМ ПИЛИГРИМА

Това, че нашите чувства и разум лъжат, винаги е било известно;
те се държат като недодялани простаци; може да им се вярва – но само отчасти –
на чувствата повече, отколкото на разума;
а на собствения разум повече, отколкото на чуждия.
Що се отнася до интуицията – истинския кормчия –
опитайте се да я хванете, когато още не е изцапана с нищо;
в дрехи от мечти или омърсена със страхове и желания, тя
наистина е кралица на лъжците.
Главният страх е страхът от смъртта: не вярвайте на тези, които ви обещават безсмъртие.
Главното желание е желанието за любов: не вярвайте на мамините синчета.

Ще ви кажа още:
нека демагозите и спасителите на света бръщолевят;
два пъти ще бъдат излъгани – а това вече е прекалено.
Вървете на пустинен бряг, странете от хората;
скалите и вълните са най-добрите пророци;
мъдри са крилата на чайката, приятна е песента й.

ЦАР НА ЖИВОТНИТЕ

Добитък, вкаран в кланица, кучета,
измъчени до смърт в лаборатории,
коне, пребити с камшик, лисици,
хванати в капани и чупещи
в метала острите си като бръснач зъби –

чуйте ме:
тези мръсници, хората, са също така нещастни.
Трябва да видите цялата мерзост на техните битки,
бомбардировките,
да чуете виковете на телата, разкъсани на парчета. Трябва да видите
глада, студа, да чуете стоновете на отчаяние;
искам да научите как миришат руските и немските лагери на смъртта.
Ще бъде справедливо, ако двуногият звяр, причиняващ ужас на всичко живо,
изяде своите нечистотии и изпие чашата с отрова.

В НЕСПОКОЙНО ВРЕМЕ

Ако настане война или настъпят разпри –
не вземай ничия страна.
Остави този избор на децата
и на разярената улична тълпа.

Но ако те вкарат в боя – запомни:
доброто и злото са вездесъщи като въздуха
и като въздух са нужни на воюващите страни: морализаторството,
от което пресипват ораторите, е глупост.

Запуши носа си, направи компромис; бъди невъзмутим.
Сражавай се, ако е нужно, без да ненавиждаш.
Постъпвай, както правят Бог или поетите-трагици:
убиват без ненавист,
спасяват без любов.

Що се отнася до човешките спорове, те са като Луната –
появяват се и изчезват. Те имат своя красота, но красотата на нощта
е за предпочитане.
За предпочитане е мълчанието пред шума.