Красимир Власев

Когато за първи път го видях,
с кожен калпак посред лято
и дрехи, които можеш да видиш
единствено в етнографски музей,
и понеже бе шоп си помислих,
че за няколко мига
е излязъл от Елин Пелинова книга.
Приведен в поклон към хора и мравки,
излъчващ някакъв светъл абсурд,
неподвижно застанал встрани,
като отхвърлен от зидари камък.
Сега, когато от света си замина,
зейна в нас празнина,
като върху стена,
от която е свалена картина.