Елена Диварова

Иван Д. Христов - „Отблясъци”, ИПК „Екобелан” - Асеновград, 2017 година

Писателят Иван Д. Христов е белетрист - сладкодумен разказвач. Съществена част от литературния му труд е и в областта на литературната критика. Автор на шест книги с разкази, очерци и литературна критика и съавтор на две книги с родолюбива и историческа тематика.

Учител и директор на училище - цял живот! Като всеки родопчанин е посветил голяма част от творческата си дейност на Родопите. Родолюбец, човек на чистите духовни ценности и почтените човешки взаимоотношения.

На фона на днешните литературни крясъци и грандоманска безвкусица, книги като тези на Иван Христов са един сдържан вик към откровенията на човешкото. Те потвърждават тезата, че моралните качества на писателя са абсолютно необходими, в противен случай колкото и да са талантливи книгите му, те няма да излъчват тези позитивни сили и нашето съпричастие към неговото творчество.

Новата книга на Иван Христов „Отблясъци” е издание на издателство „Екобелан”, което е известно със сериозната си работа с писателските среди. Тя съдържа 21 литературно-критически очерка за творци, които живеят и работят в Пловдив, сред тях и такива имена, които са синоними на пловдивския литературен живот.

Това, че Иван Христов има отговорно отношение към литературната критика, според мен е свързано с изявите му като редактор. Той редактира редица книги на пловдивски творци - поезия и проза. Общуването от позицията на редактор с литературните текстове според мен провокира гледната точка на литературния критик при автори като него.

Книгата „Отблясъци” започва с очерк за Николай Хайтов, едно силно начало и безспорен жест на уважение и признателност към Хайтов, който е скала в литературата ни, класик. А финалът на книгата съдържа ценна информация за Дома на изкуствата и печата в Пловдив и за списание „Детски глас”, хубав финал, едно отваряне на погледа към по-далечната и по-близка история на литературния живот в Пловдив, което е колкото обобщение на книгата, толкова и отворена порта към по-нататъшните ни интереси в тази посока.

Три очерка за трима от големите ни съвременни поети - Петър Анастасов, Николай Заяков и Иван Вълев привличат погледа на ценителите на поезията и дават ценна информация за много силен период в поезията - последните 4-5 десетилетия, когато е поставено според Иван Христов, началото на модерната пловдивска поезия. Споменатият период е значим и с това, че трябваше да бъде защитавана живата естетика от псевдо, а не постмодерни нагласи. Към този ред очерци нека добавим и страниците за Александър Бандеров, който принадлежи към силната пловдивска и българска поезия и думите на Иван Христов за него служат като противоотрова срещу забравата.

Писателите Емил Калъчев, Георги Стоянов, Димил Стоилов - тежката артилерия на пловдивската белетристика, са представени с много точни оценки и достойно признание за приноса им към разказа, романа и художествената мемоаристика.

Бившия директор на Държавен архив - Пловдив Александър Маринов с неговия документален труд за Дома на изкуствата и печата в Пловдив присъства в тази книга като винаги дължимо от нас признание към културната памет. И очеркът за Райна Каблешкова е в тази посока - паметта като верен ориентир и особено отговорността към истината. Историята не бива и не може да бъде изопачавана, това е престъпление според Райна Каблешкова и според автора на „Отблясъци”.

Статията за Иван Желязков има специално място в книгата, защото наред с критическата оценка за „Двете половини на света”, е изразена между редовете и благодарността на пловдивските писатели към „Екобелан”.

Голямо уважение изразява Иван Христов към възрожденската чистота, с която родопчанинът Георги Пашев отдава живота си първо на Българските държавни железници, а след това и на литературата.

Недочакалият последната си книга „Един живот разлика” Иван Георгиев - писател и учител, има достойно място в изследванията на Иван Христов. Не само заради задълбочения прочит на разказите, разкриващи исторически повратности в българското село и запомнящи се образи, а и поради нещо, което свързва двамата белетристи и надвива смъртта - приятелството.

Автори като журналиста и писателя Любен Панов, поетесата, литературен критик и университетски преподавател Надежда Бонева, писателя Паун Тенев, са оценени от Иван Христов заради тяхната самобитност, с която се включват в пъстрата картина на творческите среди в Пловдив.

Много от колегите на Иван Христов, за които той пише литературно-критически отзиви, са негови колеги учители. А двама от тях са негови учители и това са Димитър Златев и Филип Марински. Както се разбира от редовете, посветени на творчеството им, те са учители по човещина, родолюбие, чието „съжителство с 21 век” дава мъдри отговори на въпроса кое е преходно и кое вечно.

Книгата „Отблясъци” на Иван Д. Христов е написана с искреност, литературна вещина, точност и прецизност в детайла, литературно-критическият подход много успешно се съчетава с погледа на литературния историк. А слогът на разказвача личи във всеки ред - лек, увличащ. Затова наистина е приятно да потънеш в тези страници и да се срещнеш с любимите поети и писатели, да прочетеш нещо ново за тях или да откриеш своето мнение за познатите творби в това на Иван Христов. Каквото е общуването със самия него, такова е четенето на книгата - събуждащо радост от докосване до високи и чисти върхове в литературата и в живота, изпълващо с усещане за благородство и смирение.