Недялко Чалъков

Гец ни очакваше в родното си село Разпоповци. Тръгнахме с телевизионния екип рано сутринта в един мартенски ден. Бяхме в добро настроение от предстоящата среща с този голям български актьор. Лично аз горях от желание да се запозная с него.

Изпитвах известна гордост, че е от великотърновския край.

Пътувахме с колата на студиото към гористия Еленски балкан. Снегът се бе стопил по криволичещия асфалтов път. Само зелените борови дървета бяха отрупани със сняг. А току-що изгрялото слънце блестеше над заскрежените им върхове.

Неусетно пристигнахме в Разпоповци. Вълнувах се и мислех как ще ни посрещне актьорът. Въпреки че беше много ангажиран, отзова се на поканата ни и дойде от София, за да го снимаме за Националната телевизия на родна земя, сред приятели и близки.

Георги Георгиев - Гец ни посрещна пред любимото читалище. Запознахме се и веднага започнахме снимките.

Гец тръгна бавно по пътечката към читалищната сграда. Вървеше замислен. Вероятно се бе потопил в спомените от своето детство и ученически години. Нали тук, на сцената, е била запалена божията искра на големия му талант, оставила дълбоки следи в душата му.

След заснетите кадри в читалището, включихме синхронния запис. И актьорът започна вълнуващия си разказ. Той говореше с голяма любов за родния край, за първите си театрални изпълнения в читалището, за родителите и близките си, за красивия Еленски балкан. Разказваше с болка и радост в душата си.

Снимахме го и пред родната къща. Той се просълзи, спомняйки си своето детство, майка, баща и близки. Гец преживяваше отново всичко, което го свързваше с този дом. Тези автентични кадри бяха незабравими.

Възхищавах се на скромността и таланта на този творец, безкрайно влюбен в родния се край. Тук, пред камерата, беше застанал не само един неповторим акьор, но и голям българин, с буден дух и чиста, детски наивна душа, свързан с корена на своите деди.

От Велико Търново пристигна дъщеря ми, ученичка в десети клас, която нетърпеливо чакаше да я запозная с актьора, когото обичаше и на който се възхищаваше от сцената и киното. Гец й подари снимка с автограф, на който написа: „На Мариана Чалъкова - с най-мили чувства, 16.III.1988, Разпоповци”. Този факт доказа каква човечност притежаваше той. С каква обич и уважение се отнасяше към своите почитатели.

Привършихме снимките и уговорихме вечеря в ресторанта на туристическия комплекс „Елена”.

Гец дойде със съпругата си. Поръчахме предястие, вечеря и питиета. Той отказа да пие.
По време на вечерята имах възможността да беседвам с този неповторим актьор и прекрасен човек, който сподели много неща за себе си. Съжалявам, че не записах разговора ни. Но остана в паметта ми като скъп спомен за невероятния човек.

Любопитно ми бе да разбера подробности от личния му живот, първите пресъздадени образи на сцената и екрана, как е постигнал всичко това в своята кариера. Разказвайки, Гец изтъкна две неща: много труд и талант.

На масата горяха две свещи. Гледах как се стопяват бавно, както човешкият живот. Те горяха като пламъкът в душата му. До сетния си дъх, той се раздаваше от сцената на хората, които безкрайно обичаше.

Колко точна е оценката на голямата актриса Таня Масалитинова: „Той беше не само добър партньор. Той носеше особено излъчване, библейско имаше в себе си, нещо пророческо.”

Георги Георгиев - Гец остана за всички нас не само голям актьор, но и истински човек. Той е изключително явление в българското кино и театър.