Лозан Такев

При социализма се наложи изводът, че са построени две Българии. Тогава можеше и някой да се съмнява в това, но по-късно, особено по време на промените стана ясно, че още не могат да се преразпределят народните богатства, оставени от времето на социализма, та бил той и престъпен според новите политически лица.

Две Българии, които още се разграбват след приватизации, концесии, реституции, обществени поръчки и всякакви други подобни игри и реформи.

Андрей Луканов назначи за милионери едни момчета, някои от които още са в полезрението на обществото, други погубиха или направо източиха и затриха излишъка, резерва, социалистическото стопанство.

Защото пред очите ни като при пладнешки грабеж бе предаден и продаден на безценица социализмът! И от двете Българии днес не остана почти нищо…

Фабриката за илюзии беше затворена… Заводите престанаха да са заводи, селата изчезват, градовете обезлюдяват… И днес отидохме на крайните места в световните и европейски класации по икономика, благоденствие, щастие… Но пък сме сред първите по бедност… Е, и по корупция, разбира се!

Запяхме „Комунизмът си отива” предварително, без да го е имало въобще, останал единствено като метафора и олицетворение на миналото до 1989 година. Сега в учебниците ще се опитат отново да го погубят и обругаят с крайни и едностранчиви уроци… На това поне сме майстори и нямаме равни на себе си по специалисти и исторически плазмодии…

Но ето, че отново се появиха на хоризонта две Българии. Вече не крием, че има две Българии: на много бедните и на крайно богатите българи.

Над два милиона от населението изнемогват, едвам свързват двата края и непрекъснато търкат талоните на късмета, а чрез телевизионните реклами от провинцията непрекъснато ни показват щастливците с по петдесет, сто, двеста, петстотин хиляди лева и желаещите за лесно забогатяване се множат…

В същото време милионерите се увеличават седмично. И това са жителите на втората България - енергетици, политици, бизнесмени, предприечмачи, банкери, управляващи, абонирани за парламента и Европарламента, реститути, шоумени и т.н.

Сега в двете Българии има съществени промени. Статистиката сочи, че осем-девет пъти е разликата в доходите. Някога се дразнехме от съотношението едно към три… Масово възнагражденията бяха около 200 лева, а на управляващите около 600… И това бодеше и предизвикваше мърморене и недоволство.

Днес един взима двеста лева пенсия, друг - 12 хиляди лева заплата. Премиерът се жали пред телевизонен водещ, че заплатата му била по-ниска от неговата!? А има месечни доходи и по сто, двеста хиляди лева. И не са единици.

Това е характерното за днешните две Българии.

2.
В едната България например заплатите скачат от време на време съобразно модела със средната заплата с 300, 500 и повече лева. А в другата България ветераните, построили онези две Българии при социализма, се надяват на още седем лева от първи юли почти всяка година.

И очакват поредните двайсет евро за великден и Коледа, защото доходите им са под триста лева! Казвам евро, защото очакваме чакалнята на Еврозоната… За Шенген не съм оптимист. Там поне влязоха двете тигърчета Масуд и Терез…

Две Българии. С езика на Христо Смирненски: „Два свята. Единият е излишен.” А тук и сега и двата са нужни. Защото мнозинството от два милиона са на линията на оцеляването, на недоимъка и мизерията, те са електората, те са „материала” според лексиката на премиера, те не са само просто една статистика, която е тревожна и безспорна и без да надничаме нахално в чуждата сметка, в чуждия портфейл и начин на живот, тя е характерна за социалната картина на стабилността в България, на финансовата справедливост, каквато не може да има, както е видно. Защото проблемите непрекъснато се задълбочават и от година на година бедността на едните става по - голяма, както богатството на другите расте.

Защото има отново две Българии…

И няма как да рецитираме в тези две Българии дори Никола Вапцаров: „Ала не бойте се, деца, за утрешния ден!”