Иван Генадиев

Минаха дните тежки - народът веч забрави
за халът си печален; към подлите душмани
скръцна без шум с зъби и меча си остави
и пак с труд се втурна по родните поляни.

И дни след дни се нижат - все сиви и безшумни,
неволи и теглила тежат му на душата
и мълком той понася неволите безумни
и мълком си проклина след ралото съдбата.

А някъде спокойно почиват тез, които
живота му сломиха. И нейде в пищни зали
наздравици се пият доволно и честито,
и всеки е невинен, и всеки себе хвали.

Хвалете се, безумци, на ляво и на дясно,
вината си на други приписвайте с укори…
О, доще ден, когато ще паднете на тясно,
о, доще ден, когато народа ще говори!

——————————

в. „Людокос”, г. 1, бр. 4, 3 ноември 1913 г. Подписано: Ханс.