ЕСЕНЕН СЪН
ЕСЕНЕН СЪН
На пурпура във есенните полюлеи
прелитат птиците на тихата съдба.
Октомври бледен, в твойте янтарни алеи
Невъзвратимото отново ме приспа.
Като безбрежно ширнат океан Нирвана
разстила кротки кръгове - божествен сън -,
където няма алилуя, ни осанна,
където няма медния тревожен звън.
А светлото безбрежие - в покой - люлее
кристалния бокал на моето сърце,
и аз - едвам - кръз мрежените полюлеи
съзирам белите - на Любовта - ръце.
——————————
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 6, 01.01.1928 г.
МОНАСТИР
На Иван Буюклийски
В стените ти дремят легенди,
усойния чар на пустинна душа.
От черните траурни ленти
поглежда безсмъртната лунна лъжа.
Когато смирената пролетна вечер
над тебе отпусне криле,
понасят се звуци далечни
над родното чисто поле.
Разнасят камбаните морни
викът на безсмъртна любов -
и птиците лягат покорни
над черния паметен ров.
В среднощи - дълбоко пустинни -
когато и бухал, и прилеп сноват,
ти лягаш със мисъл невинна,
в леглото отпущаш блаженно глава.
——————————
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 13, 19.02.1928 г.
