ГЕОРГИ И. СМОЛЯНОВ
+ 3 октомврий 1894 г.
Изчезна от средата на българската достойна интелигенция един отличен член. Голямата свенливост на покойния не даде възможност да се прояви бляскавият му литературен талант в обществото, но ония, които го познаваха, дълбоко съзнават бъдещата благородна роля на този наш Островски.
Покойният, родом от Плевен, напусна света в най-цветущата си възраст - 24-25 годишен момък. Той не беше буен както обикновено биват младите хора, напротив, той беше момък с много тих, но твърд характер.
Страдаше той от няколко години насам от охтика, която и го и закопа още млад и зелен в град Гребергдорф в Силезия, дето беше отишъл уж да се цери. Той ходи преди две години в Корфу, а миналото лято беше в Меран (Австрия) все по същата си болест.
Покойният беше наш постоянен сътрудник още от 1890 година. Всичко, което се среща и в “Черно море” и в “Гражданин” е с негово перо с псевдоним “Кракра” и “Нeрадимко” (може да се направи изключение само за две или три съобщения не негови) от Плевен.
Болен беше, но всякога пишеше. Дори от Корфу ни изпрати статии за Гърция (гледай брой 37, уводна статия), също и подлистник “Стая”, но по причина на натрупания ни материал предадохме прекрасния му този разказ (може би става дума за разказа “Вампир” - по Г. Домусчиев?) в списанието “Извор”, редакцията на което се беше осмелила да измени “Стая” на “Пълтеник” и да напечати подписа му против изричната му воля - неща, за които покойният ни смъмри, особено за подписа му: “рано е още за мене да изляза в печата с подписа си” - ни пишеше той тогава.
От Меран ни изпрати също статии и един интересен превод от немската литература, поместен в подлистник миналата пролет (брой 90, подпис “Несретник”. В големия напор против Стамболова, той пак не ни остави, а даже ни помагаше твърде усърдно, като пращаше писмата си по указан от нас канал и адрес, за да не попаднат на шпионска ръка на пощата.
Тук за памет ний даваме една от неговите “бързи наброски”, печатани още в 1891 г., м. март във в. “Гражданин”.
Ние не можем да изредим всичките трудове на покойния, дадени нам. Отличителни са: “Непризнатий талант”, първият фейлетон, с който той поиска гостоприемството на в. “Гражданин”, “Да се покоси!”, оригинален хумористичен разказ от дневника на една окръжна постоянна комисия, “Срещу водици” - фейлетон, “Из Плевенските мълви” - бързи наброски и много други разни обществени статии, критики, антрефилета, дописки и други, заслужаващи да се съберат и съставят един хубав том.
Покойний ни покъртяваше с хладнокръвието си. “Още не са се стопили дробовете ми, види се, и аз вчера пак станах от леглото”. Оплакваше ни се само, че е длъжен да чака безсъмнената си ранна смърт докато дойде кефът на охтиката му.
Скърбим най-искрено заедно с фамилията му за незаменимата загуба на толкоз достойния и член и за угасването тъй рано на тази многообещаваща бляскава обществена звезда.
Вечна му памет!
——————————
в. „Черно море”, бр. 117, 03.12.1894 г.