ТОДОРОВДЕН
ТОДОРОВДЕН
На Никола Фурнаджиев
Мое Търново - стара земя
на боляри и конници-селяни,
по небесната звездна асма
зреят мълнии в мрака неделен.
Янтра стене без мост и без брод.
Прозвъняват крайпътните ханища.
Мойте братя и моят народ
на кушия и гибел ме канят.
Аз се вдигам! Под мене денят
се събужда от тропот на конници.
А пред мене селата димят
с поругани души и икони…
Да вървим, непокорни деди,
дето спите, сред битки посечени!
Стъпил в стремето, с огън в гърди
тръгвам аз след гласа ви далечен.
2.
Разгърни, разгърни твоя залез
и ме виж през треви и листа:
аз летя и под коня ми алест
искри ражда дори пепелта.
А над мен се е свило небето
без луна и без звездни зари.
Аз вървя, дето тътнат и светят
твойте тъмни болярски гори.
Там ме чакат огнища без огън,
манастири с кубета без кръст,
бедни люде, израсли в тревога
и с лица като черната пръст.
Виж, тъмнее студеният залез!
Целуни ме в безлунния мрак -
да препускам! Нощта да запалят
тия искри под конския бяг!
И луната, която в сурова
нощ угасна над теб, роден край,
като Божия нимба отново
над главата ти да засияй!
НЕРАЗЛЪЧНИ
На Ангел Каралийчев
Не съм до теб, но ти си все до мен -
по-скъп от брат, по-свиден от любима.
Във моя ден живее твоят ден
и в твойта нощ светулки мои има.
Окриляше ме ти в тревожни дни,
ти с мен се радваше на светла дата.
И никой не успя да затъмни
с безбожен облак вярата ни свята.
Днес споменът едничък ме теши.
И пак усмихнат виждам те до мене -
да бродим със прегърнати души
из стражишките равнини зелени.
И седнали в еленовия впряг*,
далеч от хорска злоба и одумки,
да продължим беритбата си пак
на „Сто подрумчета и игродумки”!
———-
*Така Каралийчев наричаше Волгата с еленчето върху радиатора. бел. авт.
