Лозан Такев

Преди време някаква дама се опитала да уязви моя събеседник и приятел Кирил Писарски, като му казала: „Липсват ти първите седем години!”. А Кирчо се съгласил с нея. Отвърнал й: „Права си, госпожо!”

А на мен лично ми потвърди: „Много е права дамата…” И Кирчо изрежда причините, които за него били и досега са истинско богатство.

За родения преди 85 години в радомирското село Кондофрей и преминалото му детство в село Гълъбник първите седем години били птичият свят, светът със животните, цветята, тревата, с песента на чучулигите, с бурите и лятната жега…

И досега му липсват именно първите седем години със звъна на хлопките, свирнята на кавала, щуротиите на воловарчетата. Липсват му моминските жътварски песни и хорото на мегдана…

Липсват му мравките, хора на щурците, гълъбите, диханието на чернозема… Липсват му най-вече детските мечти и природата, която е била първия му буквар и първата читанка… Липсват му родителите… Много му липсват. Но всъщност те са останали завинаги с него.

И няма как да не повярва човек на искреността на писателя, на една от легендите от Националната телевизия, в която е оставил тридесет и две години от биографията си и спомена за първите детски предавания, повечето от които е съхранил и на хартиен носител в авторски книги.

Ще ви припомня само „При нас е весело”, „Бързи, смели, сръчни”, „Весел старт”, „Не се сърди , човече”, „Парад на хвърчилата”, „Хубава си, татковино”, „Прозорче към поезията”, „Наслука”.

Като автор, оператор и режисьор има над тридесет и пет детски новели и около 65 филмови пътеписи.

Сега като пенсионер пази съкровен спомена си за телевизията и детската аудитория, а за възрастните оставя своите литературни нови заглавия.

Над стотина разкази се радват на популярност, а осемдедсет и пет годишнината посрещна с нови две книги, дело на издателска къща „Александрова дизайн” - „Разкази от кошчето” и „Разнокалибрени раздумки”, в които е събрал малко над седемдесет нови сюжети, преразказани талантливо и увлекателно, илюстрирани също така талантливо от художника Борислав Златанов.

С повечето от тях се опитва да каже сбогом на детството, на младостта, но няма как това да е истина, защото раздяла с тях не може да има. А като прочете разказите на Писарски, читателят лично ще се убеди в това мое усещане. Препоръчвам ви например „Моето признание”, „Капитанът”, „Мислителят”, „Мандрата”, „Дъбът” от „раздумките”, както и „Бизнесмен за един час”, „Две в едно”, „Мълчанието на агнетата”, „Сбогом, детство” и някои от рибарските му приключения в книгата „Разкази от кошчето”.

В папката с книгите, снимките и някои ръкописи, които ми остави през януари т.г. Кирил Писарски дебело беше подчертал: „На 17 февруари 2018 година става на 85 /ако е жив дотогава/”.

Да си жив и здрав, Кирчо! Честита годишнина. И нови читатели ти пожелавам. На добър час и на най-новите ти сборници с разкази. Какъв по-добър подарък от това за рождения ти ден!?

——————————

„Разкази от кошчето”, 2017 и „Разнокалибрени раздумки”, 2017 г. Изд. къща „Александрова дизайн”, автор Кирил Писарски, художник Борислав Златанов