ТРИФОН–ЗАРЕЗАН
Този празник е един от най-българските празници. От боговдъхновената вечна книга на човечеството нека си припомним думите на Иисус, че хлябът е Неговото тяло, а кръвта Му - виното.
Виното присъства в бита ни от най-дълбока древност. Човекът е издигнал в култ хляба и виното, създал си е богове.
За гърците и траките той е Дионисий, за римляните - Бакхус. Именно римляните са автори на сентенцията “Във виното е истината”. Ние пък си имаме своя Трифон-Зарезан. Зографите са го изобразявали в църквите с косер в ръка, а в някои селища той има издигнати оброчни паметници.
Но най-траен паметник му е издигнат в народните песни.
На този ден, рано сутринта лозарите се събират и се отправят към лозята. В шарените торби грижовните стопанки са приготвили до бъклицата с вино, топла пита и сварена кокошка.
Обърнат към изгрева лозарят се прекръства и отрязва (зарязва) няколко пръчки от лозата, след което я полива с червено вино за здраве и берекет. Отрязаните пръчки във вид на венец се увиват около калпака или дрехата. Всички се събират около обща трапеза и си избират “цар”.
Обикновено това е лозарят, който през изминалата година е набрал най-много грозде и е направил най-хубавото вино. Той задължително трябва да се напие, а останалите го поливат с вино за здраве и плодородие на лозето.
След това празникът се принася в селото, където продължава до късно с хора и веселие. Макар и малко видоизменен ритуалът битува и днес. Важно е празникът да бъде съхранен за поколенията, защото той е един от символите, които ни легитимират пред света.
Не е случаен фактът, че най-древната лоза е открита по днешните български земи. Още Плиний Стари пише, че тракиецът Евмолп е откривателят на виното.
Дълголетието, с което се е славил българинът може би не се дължи само на киселото мляко, а и на гроздовия елексир. Дедите ни са оставали без хляб, но без вино - никога. Ала когато славим виното, трябва да се поклоним и пред труда на лозаря. Благодарение на него виното грее днес на нашата трапеза.
Вино в чашите и любов в сърцата. Наздраве!
