Илия Илиев

“Интелигентността на дарованието е вродена.
Сякаш носим със себе си една сума от знания, от идеи, капитал от образи, от наблюдения и пр., за които в живота имаме твърде малка заслуга. Като сме се явили на бял свят, то е сякаш една торбичка, която ти закачат на рамото, в която са влагали бащи, деди, прадеди и в която човек трябва само да бръкне…”

Яворов

О, Чирпане! Чирпане!(1)… Ти знаеш за Гео. Но познаваш ли го така, както баща познава своя син?! Не страдаш ли за него като за свое осиротяло чедо?! Нима не ти се иска до твоя голям Яворов да се изправи и Гео и да те погледне синовно в очите, изпод падналия си, като простреляно крило, перчем?! Нима не искаш в Българската читанка двамата да са един до друг, като братя?! За твоите деца, Чирпане! За нашите деца! Двамата, братски поделили си и понесли върху плещи непосилния товар на “великото българско страдание”.

Пътят и на двамата, Чирпане, свършва на Христова възраст. Единият не я и доживява. А пророкът Гео, след смъртта на по-големия си брат, още същата година /1914/ написва /и за двамата/ ЕДНА “Панихида…”, като за Христово възнесение.

Причините да се захвана преди шест години с изследванията си за родословието на Гео Милев са две. Едната бе, че по време на Яворовите дни в Чирпан през 1998 година, малко преди да си отиде от нас, племенницата на Яворов Ганка Найденова-Стоилова, припомняйки разказа на по-голямата сестра на поета – Мина Крачолова, заяви пред чирпанлии: “Гео е човекът, който пръв още през 1924 година посъветвал Крачолови да съхранят автентичността на обстановката и атмосферата на дома, в който е роден и живял Яворов, убеден в необходимостта той някога да се превърне в музей.(2) И това наистина става, но след още 30 години /1954/.

Вече в Чирпан се подготвяхме да отбележим 50-годишния юбилей на Яворовия музей и аз като уредник в този музей не пропусках възможността в беседите си да казвам на хората, че Гео Милев е в началото на неговата история. А когато в разговора станеше дума и за чирпанския корен на Гео, това изненадваше всички. Идвали са хора от цялата страна, големи групи от интелигентни и образовани хора тук за първи път научаваха за чирпанското родословие на големия поет. За съжаление е, но трябва да си го признаем, изненадани да научат това бяха и много чирпанлии. Това бе и втората причина, която ме мотивираше да продължа още по-настоятелно работата си по изследването.

Бях събрал вече доста информация и анализирайки я, пред мен възникваха, един след друг, много въпроси. На част от тях имах свой отговор, за друга част ми трябваше още информация, а имаше и една трета група въпроси, за която не бях сигурен дали изобщо ще се намери отговор. Но това е предмет на други публикации. За едно вече бях сигурен, за да се тръгне по родословието на Гео Милев към неговия чирпански корен, трябва преди всичко да се отговори на въпроса: Кой е Мильо Касабов /баща на Гео Милев/ и какво знаем за него. Много ме улесни моят колега Георги Янев – главен уредник на Къща музей “Гео Милев” в Стара Загора, който преди мен вече си бе задал подобен въпрос, а бе потърсил и отговора: “Кой е Мильо Касабов, защо знаем толкова малко за него? Навярно заради нашия си български обичай да говорим и пишем само за по-значимата личност в рода. Наистина Гео Милев е многократно по-значим за развитието на българската култура, с много повече заслуги, но той е невъзможен без своя баща”.(3)

Кой е бащата на Гео Милев?
Мильо Касабов е роден в Чирпан през 1868 година. Баща му Георги Милев Касабов е от с. Бурнусуз /дн. Братя Даскалови/. След като се оженил за Пена Георгиева Касабова от с. Опан, Старозагорско, се преселва в Чирпан. В Чирпан са родени и останалите му деца – Спас, Христо и Гина.

Мильо е десетгодишен, когато България е вече свободна. За тази свобода са вградили своя живот и много чирпанлии. Имената на някои от тях тук се помнят и благословят, а други той може да срещне и по улиците на родния си град.

Закърмен с възрожденските идеали на чирпанлии, Мильо разбира, че сега, когато България е вече свободна, каузата на която трябва да посвети живота си е човешката справедливост. А за да се отстояват “правата народни” е необходима грамотност. Завършил чирпанското третокласно училище /дн. 7 клас/, Мильо Касабов остава в него да преподава. За своя съдба приема съдбата на народния учител, призван да вдъхне на доскорошния роб свободен и съзидателен дух.

Тук, в Чирпан, едва седемнадесет годишен, Мильо Касабов написва своето “Календарче за 1885 година” с религиозни и светски съвети. Издава го в Пловдив /издателство Д. Б. Манчов/. Същата година той започва да издава и “Македонски сълзи” – списание за “наука и насърчение на българската младеж”. С това списание Мильо Касабов си поставя за цел да повдигне духа на българина и да подкрепи усилията му в незавършената борба за освобождение на все още поробените български земи и обединението им. Същата 1885 година, вече с пушка в ръка, той участва в историческите събития, довели до Съединението на България. Седемнадесет годишния юноша е секретар на Комитета по Съединението в града и е рамо до рамо с чирпанлии като Иван Андонов, Стойо Филипов – Пощата, Тане Пеев, Иван Данчов… Чирпан е и градът, дал единствените жертви в тази борба на българите за обединение – петима са загиналите край с. Калфата /дн. Съединение/.

През 1889 година Мильо Касабов е назначен за учител в с. Климентиново. което е само на няколко километра от с. Опан, родното място на майка му и той се установява там до 1893 година – при дядо си по майчина линия. През учебната 1893/94 година Мильо Касабов учителства и в с. Опан, а през следващата 1984/95 година той е вече в с. Радне Махле. Тук на 15 януари 1895 година се ражда и първородният му син Георги Милев Касабов. През същата 1895 година един друг голям чирпанлия Георги /Георги Данчов – Зографина/ рисува портретьт на Левски. Верен на своята историчност и с присъщата му акуратност, Мильо Касабов отбелязва раждането на сина си с написването на следния прелюбопитен “Акт”:

“Днес на 15-ти януари 1895 година от Рождеството на Господа Ис. Христа в /5/ пет часа преди пладне по Европейски в князуването на Н. Ц. В. Фердинанд I в селото Радне Махле /Ст. Загора/ в къщата на Баба Мариница в присъствието на баба-акушерката Цвета Петрова /Баба Петровица/ родом из град Чирпан, живуща в Стара Загора и временно в село Р. Махле по причина, че дъщеря й Стана е учителка в селото, в присъствието на Гена Бонева Дълъг-Желева /майка на Анастасия М. Касабова – родена Бонева/ из гр. Cт. Загора, дошла нарочно из с. Опан, гдето временно преживява при дъщеря си Мария Христакиева като учителка там, за причинението на настоящия акт; в присъствието на Пена Георгиева /майка на Мильо Касабов – б. а./ из град Чирпан, временно живуща в с. Р. Махле; в присъствието на Мильо Касабов /мъж на Анастасия М. Касабова – родена Бонева/ из град Чирпан, временно живущ в с. Р. Махле като учител – Анастасия М. Касабова – родена Бонева из гр. Ст. Загора, живуща в гр. Чирпан и временно пребиваваща в с Р. Махле при мъжа си Мильо, роди отроче от мъжки пол след 28 часови родилни мъки. За удостоверение на всичко гореизложено се подписваме ние присъстващите” /Следват подписите на А. Касабова, М. Касабов, Цвета Петрова и Пена Георгиева./

Месец след раждането на Гео /бъдещият голям поет от Раднево/, бащата Мильо Касабов е уволнен от училището в Радне Махле и е принуден да завърши учебната 1894/95 година в с. Ачларе, Карнобатско. Там Мильо Касабов учителства за кратко и напуска, както казва той „поради партизанските гонения и премествания всяка година”.

Тъй че, ако Гео не беше толкова бързал да се появи на белия свят и то точно в Радне Махле, той би могъл да се роди в Ачларе. И Карнобат сега да е градът на Гео.

През следващата 1896 година Мильо Касабов заминава за София, с намерение да се устрои като представител на застрахователно дружество “Балкан”. Но още същата година той е принуден да се завърне в Чирпан, тъй като на път е да се появи вторият му син Борис. След раждането на Борис Милев, бащата отново записва, но вече в регистъра на родния си град Чирпан на стр. 129, под номер 331 следния “Акт за раждане”:

“Пред Общ. Кмет: / п / А. Дойчев
На хилядо осемстотин деветдесет и шеста година, месец септемврий ден четиринадесети на четири часа после обед се състави настоящий акт за рождението на Борис, син на Мильо Касабов, православен, на двадесет и девет години, Учител, роден на седми септемврий в Чирпанската Община в къщата на родителите си, на улица Кв. Чардаклия и на Анастасия Христева православна, на двадесет и пет години домакиня жителка Чирпанска, по заявление направено от бащата в присъствието на свидетелите: Кица Райкова – православна на петдесет години домакиня жителка Чирпанска и Пена Георгиева православна на петдесет и пет години домакиня жителка Чирпанска. Настоящий акт след като се прочете на присъствуващите и за удостоверение на всичко гореизложено подписа се от всички ни.
Обявител: М. Касабов
Свидетели: Кица Райкова
Пена Георгиева”

Виждате как става така, че единият син на Мильо Касабов е чирпанлия, а другият – от Раднево. А родителите от 11 юли 1893 година /това е денят, в който се венчават Мильо и Анастасия Касабови/ не престават да се считат чирпанлии /”жители Чирпански”/.

Не, ние не искаме да отнемем правото на Раднево да се гордее с това, че Гео се е родил в техния град или на Стара Загора, че е израснал там, сред книгите в книжарницата на чирпанлията Мильо Касабов. Това, което искаме, е Чирпан да знае за чирпанската кръв на Гео. Да знае, че земята на Бурнусуз /дн. Братя Даскалови/ е родила Георги Милев Касабов, дядото на поета, чиито три имена носи през краткия си живот Гео. Че същата тази земя на Бурнусуз е родила и тримата братя Даскалови, жертва на кървавия Септември 23-та, за който синът на даскал Мильо Касабов от Чирпан написа своя “Септември”.

Гео бе поетът, който го каза по Омировски: “Нощта ражда из мъртва утроба / вековната злоба на роба / своя пурпурен гняв величав”… Като от боботещ вулкан!

Той бе поетът, който предрече съдбовността на Септември 23-та за българина. Праведният, но гибелен гняв на подтиснатия и унижения, пролятата кръв, мъртво родената злоба и волята за отмъщение разцепиха като мълния душата на българина и той и до сега не може да се съвземе. Едва ли е случайно това, но за да разберем Гео на помощ тук ни идва неговият брат, привилегированият, този, който е роден в Чирпан – Борис. В спомените си за Гео, говорейки за неговия усет към народните страдания, той казва: “По отношение на своята непримиримост с обществените и политическите неправди и своето страстно желание да работи и се жертва за другите, Гео е продължение и завършек на тате”.

Гео е “продължение и завършек” на чирпанлията Мильо Касабов!

В Чирпан Мильо Касабов издава първия ръкописен вестник в България. Гео продължава традицията и още в ученическите си години в Стара Загора /13-14 годишен/ издава и той своите ръкописни вестничета: “Ура”, “Лира”, “Изкуство”.

В Чирпан Мильо Касабов издава и сп. “Македонски сълзи”. Гео – своите “Везни” и “Пламък” в Стара Загора и София.

В Чирпан през 1885 година Мильо Касабов започва да издава своите “Експресивни календарчета”, а Гео в София издава своето “Експресивно календарче за 1921″.

Сега естетите се чудят откъде са се появили 80-те дошли до нас ръкописни вестничета на Гео Милев. Определят ги като “рядък документ в българската култура” от провинциалната за онова време Стара Загора, като феномен “идеално възнесен над местните реалии” от началото на 20 век. Щеше да им бъде много по-лесно да си обяснят този феномен, ако бяха си направили труда да потърсят корените му в края на 19 век /1886 г./, когато в Чирпан бащата на Гео – Мильо Касабов издава първия и може би единствен в България ръкописен вестник “Човешки правдини”. Вестникът се е размножавал с индиго и се е разпространявал в страната.

И други доказателства има, че Гео е тачил чирпанските корени на своя род. Толкова неща, например, свързват името на Гео с Яворов, че е трудно да се обясни защо не се забелязват, особено от чирпанлии.

Да си припомним, че Гео бе човекът, който пръв, макар и далече от България /тогава той е студент в Лайпциг/ написва своята “Панихида за поета Пейо Яворов”, в която казва всичко, което трябва да се каже за Яворов след неговата смърт.

Той бе критикът, който най-кратко, точно, категорично и дръзко определи мястото на Яворов в развитието на българската поезия /Предговор към “Антология на българската поезия”. София. 1925 г/. Казвам “дръзко”, защото той е трябвало да отхвърли редица имена на писатели от своето обкръжение, считали се за “големи”, за да постави Яворов на неговото място – там, горе, до Ботев!! И вече 80 години той е непоклатим на това място.

Гео бе поетът от Чирпан, който пръв пророкува световната слава на Яворов и предрече, че домът му в Чирпан ще се превърне в Мека на българската духовност.

Гео е пророк! Но как би могъл да предвиди, че само няколко месеца след като е изрекъл тези пророчески думи пред близките на Яворов в родния му дом ще го застигне друга, зла прокоба. Как би могъл той да се досети за опасността, която го очаква в “Обществена безопасност – София”, където е отведен “за справка” на 15 май 1925 година и удушен, за да бъде обезопасен.

В препис-извлечение от показанията на подсъдимия Илия Драгнев Ковачев, който се пази в къщата-музей “Гео Милев” – Cт. Загора, четем: “Антифашистите се довеждаха за екзекуции от двамата души офицери / … / Те го довеждаха, сядаха и заставаха близо към краката му от предната страна / … / в туй време двамата отзад подготвени екзекутори държаха готова примка и обикновено третият / … / с изненада, както е отбелязано в самия обвинителен акт, нахлузва я на врата и онези веднага го теглеха /въжето/ в противоположната посока. Труповете прибирахме. Докато са топли ги сгъвахме на две, слагахме ги и ги връзвахме в чували, като използвахме връвта, с която бяха обесени. Натоварвахме труповете по същия начин в камионите. Качих се в шофьорската кабина в колата с натоварените трупове. / … / Заравянето продължи много малко време. Това ми направи впечатление и запитах къде стана заравянето. Казаха ми, че на този форт има един-два кладенци. Това беше един от фортовете на Илиянци…”

Така подир трийсет години се разкрива истината за убийството на Гео Милев. Трупът му е идентифициран по протезата, която е носил Гео в нощта на неговата гибел в казармата на 4-ти артилерийски полк в София през май 1925. Стъкленото око е намерено в черепа му в общия гроб край Илиянския форт, разкопан през 1954 г. по време на процеса срещу генерал Иван Вълков и група от физическите убийци, които посочват и мястото, където са били заровени избитите без съд и присъда антифашисти.(4)

Жестока екзекуция за българската духовност! Такава е съдбата на двамата духовни братя – Яворов и Гео. Като в антична трагедия. Яворов също си отива от нас без съд и присъда. Той не е осъден, нито оправдан – прословутото Дело 205 е прекратено, поради смъртта на поета. Но докато Яворов има своя Чирпан да го жали и помни, а и “Панихида” отслужена му от Гео, то сиротният Гео ги няма. Той се е възнесъл на 30 години и не му е дадена възможност да се самоопредели като син на Чирпан. Покрусен от ранната загуба на своя Гео и Мильо Касабов не е имал такава възможност, а и едва ли му е било до това да доказва чирпанския си произход, когато до последните дни на живота си той не научава истинската съдба на своя син.

Затова Чирпан е длъжен на Гео, Чирпан трябва да му отслужи панихида, Чирпан трябва да си го припознае.

Не е късно!

След смъртта на великия поет Омир цели 250 години седем града в древна Гърция си оспорват честта да бъдат родно място на поета. Защо ли?!!! В древните извори е запазено двустишието:

“Селища седем се карат за родното място на Омир:
Йос, Колфон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Родос.”

Само вариантите на двустишието посочват още четири имена на градове. Така претендентите стават 11, а Свидас, известен лексикограф от X век, посочва имената на 20 града.

Някой ще каже: това е античност, това е остаряло – “ресто, не струва”. Не, мисля че някои неща не остаряват! Наскоро ме впечатли една кореспонденция от Русе по радио “Хоризонт”: “Русе – градът на Елиас Канети”. Русенци са разработили амбициозна програма за популяризирането на Русе като роден град на известния в цяла Европа Канети и организират среща на негови изследователи от цял свят. Защо ли?!!!

Ето заради всичко това Чирпан е длъжен да си отстоява честта да се нарича Градът на Яворов и Гео. За да не чуваме отново синовния упрек на Пейо: “О Чирпане! Чирпане!… сега спиш ли, Чирпане!”

А кой ще обясни 80-годишното твое мълчание, Чирпане?!

БЕЛЕЖКИ:

(1) “О Чирпане! Чирпане! Ти, който си заставал в първите редове на борбата всякога, когато е било за свободата и правдата народни; сега спиш ли, Чирпане?!…” Яворов – из негова дописка до в. “Борба”, I, бр. 9-10, 30 апр., 1894 г. Обратно в текста

(2) Яворови януарски дни, Чирпан 1998 г., из приветствието на Ганка Найденова – Стоилова към чирпанлии. /Магнетофонен запис, съхранява се в Градското радио – Чирпан/ Обратно в текста

(3) Янев, Г. – “Надеждите и трагедията на бащата”, сп. “Пламък”, 2004, бр. 1 и 2, стр. 17 Обратно в текста

(4) Милева, Леда, бележки към “Гео Милев, Произведения в два тома”, Изд. “Хр. Ботев”, София, 1995, том I, стр. 287 Обратно в текста