СРОК: TEEN-ВЪЗРАСТТА
I LOVE BG.
Това изречение изписало върху табелата на колата си в Щатите наше момиче, българче. Видях го преди дни в Мрежата.
А днес, също в Мрежата, големият ми син сподели снимка на Григор Димитров и отправи музикален поздрав: „Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб…” Синът ми също е в Щатите.
Както обикновено в подобни случаи, в гърлото ми застава буца. Не помръдва.
I LOVE BG.
„Надвили си на масрафа, ще кажат местните дървени философи, та сега ми се правят на интересни! То отдалече е лесно да се правиш на патриот!”
Не, не е лесно. И изречението върху табелата не е екстравагантност. Нито поздравът с патриотична песен.
Не помръдва буцата в гърлото ми. Натежава върху онова необяснимо чувствително място в гърдите. Не боли - тежи, задушава.
I LOVE BG.
Вярвам. И информация имам, и го усещам. Видях го и на място - там, зад океана. Български хор? и българска телевизия. Българска реч и българска кухня. Няколко стръка домати в миниатюрното пространство зад дома. И дори традиционното предколедно заклано в чикагски гараж прасе…
I LOVE BG.
Зная го. След кратковременната начална еуфория за децата ни някак си мили са дори дупките по пътищата в „БГ-то”. Промърморват, но без хъс. Промърморват, но се прехласват по гората в Балкана, по всяко храстче край пътя. Промърморват, но се радват, че за първи път опознават своята родина: за първи път имат парите за пътуване. Благодарение на гостоприемната чужбина.
I LOVE BG.
Без фалш. С песента в сърцата: „Друга няма като теб!…” С красивото старо обръщение - Българийо!
Тежи без болка, тежи непрекъснато специалното място в гърдите. За първи път в живота си купувам трибагреник. За Щатите. За тук не искам.
I LOVE BG.
Ала докога? Защото следва най-страшното.
Защото в мен проговаря жената, която, живот и здраве, в близко време се очаква да стане баба.
… С родители българи, ще проговори детето ни на български. И ние, бъдещите баби, ще помагаме: ние, естествено, ще говорим само на български - и по време на техните ваканции в България, и по време на нашите гостувания там. Класически баби, и приказки ще четем, и детски стихчета ще рецитираме. На български. Музикални инвалиди, и песнички ще се напънем да пеем - като истински баби. На български.
Неусетно обаче ще настъпи жестоката тийнейджърска възраст. (Използвам английската дума, тъй като определя категорично времевия отрязък - от 12 до 19 години.) Жестоката възраст, в която интелектуалното съзряване и социализацията, съчетани с младежката категоричност ще парафират окончателно направения от родителите избор. Обаче без табелата с изречението I LOVE BG. Обаче без гордост от постигната българска победа. И без песента: „Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!”
Тийнейджърската възраст на бъдещите ми внуци… С гнева срещу дупките по пътищата, заради които няма да имат желание да видят гората в Балкана и храстите край пътя. Няма да имат желание да видят прелестните кътчета в родината на родителите си. Ще засилят акцента си. Ще изпитват неудобство, че се налага да спелуват тези тъй екзотични български имена. Не дай си Боже, могат и да ги трансформират: да завършват на -off или -eff, без непознатата в чужбина магия на а-то за женски род. Ако са деликатни и добри хора, обичливо-снизходително ще поглеждат признанието в любов към родината върху табелата на колата. Ако са деликатни и добри хора, обичливо-снизходително ще изтърпят ритъма на Дико-Илиевото на празник. Но няма да разберат причината за озарението върху препотените лица на родителите си.
С настъпването на тийнейджърската възраст нашите деца ще станат ненаши…
Буцата в гърлото ми се взривява. Ридая. Песента: „Българийо, на колене не би застанала ти в този свят…” Боже мой, на колене е България, на колене! Политиците ни са п? католици от папата - превърнаха ни в първенци по „глобализъм”. Четвърт век отчитат демографска криза и говорят за „мерки” и „програми”. Едно поколение вече се възпроизведе в чужбина. Следва второто - на сина ми. Ще сработи ли някоя „програма”? Срокът е максимално кратък: до teen-възрастта на тези, които се раждат днес. След този срок всичко е изгубено. Защото жестока е тийнейджърската възраст, жизнеопределяща!
… Едно момиче в Щатите кара колата си с табела, на която декларира, че обича България. Едно семейство си е свършило работата. Синът ми в Щатите поздравява с патриотична песен. И моето семейство си е свършило работата. Оттук нататък на ход е държавата: да чуе вопъла I LOVE BG. Вопъла на прогоненото си дете.
… Няма я вече буцата в гърлото. Ридая. Безутешно. Защото и аз обичам България. Ала утре кротко ще си вървя сред всички. Привидно спокойна. Мълчешком. И няма да говоря за любовта си - ще ми се смеят…
Ще вървя сама. Сама с болката на онова необяснимо чувствително място…
21.01.2018
