Лалка Павлова

СЪДБАТА НА ПОЕТА

…и в камена аз чуя две сърца.
Пейо Яворов

Безлунна нощ без никакви звезди.
Без бури и без знак сред мрачината.
Но като гръм началото си заяви
с неистов вик, разцепил тишината.

И цял живот под новото небе
той търси по-добрата своя половина -
като разсечен андрогин на две -
в любима, в майка и в родина.

Отрова зла на черна самодива
обви го в сенките си задушливи,
превърна нощите му в зейнала камина,
а дните - в бури на съмненията диви.

И като лист отбрулен го захвърли
в капан жесток от ледени стени,
надежда, вяра и любов тя стръвно
взриви в неизживените му дни.

Да може мъките да компенсира,
той в слово лавата на болките изля
и на небето българско до днес пулсира
сърцето му в най-ярката звезда.

АГОНИЯ

Надеждата умира бавно
на кръстопътя от съмнения.
Загубила посоката, тя жадно
все търси нови измерения
и блъска се в стени студени,
и язове се мъчи да преплува,
среднощ я будят яростни сирени,
до сутринта в кошмарен сън будува…
Когато силите й я напуснат
сред тоя свят, просмукан от омраза,
с небе без слънце и вселена пуста -
в последен порив - литва от етажа.

РЕЗОНАНС

Дойдох да сея…
Спаска Гацева

И аз дойдох на тоя свят да сея,
ала останах някак на междата -
ту яростни съмнения в небето зреят,
ту коренът ме дърпа към земята.
Защо не хванах за юздите времето
да разора пръста на отредените години,
да издоя до капка на мечтите вимето
и с млякото им да нахраня дните зимни?
Посях ли себе си, напук на суховея,
поне в една единствена душа?
Успях ли в пясъците на пустиня да излея
на обичта си живата вода?
Дори зърното-слово някак крее
навръх на чуките над пропастта.
Духът, брезичка крехка, сам линее
без отговор…
била ли съм, или не съм била.