Георги Н. Николов

„Отгласи - литературна критика” е озаглавил своята книга четвърта Петър Андасаров, изд. „Захарий Стоянов”, С., 2017 г. И тя, като предходните от поредицата, е посветена на 80-та годишнина от рождението на автора и илюстрира цялостното му творчество досега.

Сборникът е изграден от няколко части, спояващи неговата идейно-естетическа монолитност: „Отзиви и рецензии”, „Литературни портрети”, „Слова и писма”.

В предговора „Поет, който свети с думите”, Иван Гранитски отбелязва: „Бъдещите литературни изследователи сигурно ще подредят менделеевата таблица на българската поезия, на истински ценностното и непреходното в нея и несъмнено в тази таблица ще попадне и Петър Андасаров - поет с оригинален и самобитен лирически тембър. Непреходен остава и неговият принос като дългогодишен редактор, дал път на много млади поети и белетристи, като блестящ журналист и публицист, като общественик и творец с активна гражданска позиция”.

Веднага искам да спомена, че и тази творба на Андасаров е с адрес pro bono publico. За обществения интерес в сферата на ярката, на ясната, на цветната духовност.

Прави впечатление, че той отлично, в детайли познава развоя на българската култура, на която е съвременник. Да бъде убедителен и точен му помага и личното познанство с голяма част от творците, за които пише, някои от които са вече емблематични: писатели, художници, актьори…

Сред всички нека спомена Златю Бояджиев, Владимир Голев, Евтим Евтимов, Слав Хр. Караславов, Петя Йорданова, Матей Шопкин, Георги Джагаров, Боян Ангелов, Федя Яков, Петър Баков и др. Посочвам имената случайно, а бих искал да спомена всички. В своите кратки, но точни и детайлно поднесени „впечатления” от нечия книга, изложба, интелектуална изява, авторът не просто констатира факта.

А изразява своето отношение към света, в чиято орбита, чрез времето и пространството, моделира дарованието си разглеждания творец. Подобен подход означава, че рецензиите са частици от живия живот.

Днес факт, а утре картинно пулсиращ спомен, взидан в мозайката на националната ни естетика. Затова е трудно да търсим някаква преходност в написаното. То е здраво споено в картината на българската съвременност.

Превърнато е в неделима част от културния спектър на страната, разкривайки естетически тенденции, тематични предпочитания и художествени върхове в коловоза му през годините. Този извод добротворно се налага и за рецензиите, и за литературните портрети, за словата и писмата.

Нещо повече - отстояват се принципи, далеч надхвърлящи конкретния повод за написването на даден текст. Когато тези принципи биват охулени несправедливо, Петър Андасаров разбираемо става остро полемичен, борбен, по граждански непримирим. Нещо, може би рядко срещано в наше време.

Особено, когато става дума за морал и разбира се - за лично достойнство. „Аз по се гордея със съхранилите вярата си в пречистването и възкръсването на идеала от вековния корен на партията - споделя той в „Именно за повода, господин Мишев!” - като Христо Радевски, Валери Петров, Христо Ганев, Давид Овадия, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн… По се вричам в привързаност към Блага Димитрова, която все ни призовава към труд и мъдрост в отношенията ни. Те и пропуснатите (чиято прошка моля!) положиха труд и проявиха безстрашие в съграждане писателския дял в основите на демократичното общество у нас”.

Защото, както споделя Андасаров, преди да бъдем водачи на разнородното ни, хаотично общество, трябва да сме изковали свои нравствени скрижали, от които ще имаме крещяща потребност в пътя ни напред и нагоре. С които в труден момент ще подкрепим ближния, разколебан в избора между добро и зло. Между тихото, лесно, тленно съществуване и неспокойния делник, в който тълпата бързо минава от викове „осанна” към „разпни го”.

Четвъртият том - „Отгласи”, само доказва за пореден път многоликото дарование на създателя си. И правото му да бъде наш изповедник, духовен приятел и наставник.

Книгата обхваща дълъг период от години на творчески наблюдения, изводи, мнения и верни прогнози. Още повече пък - в нелекото поприще на литературата и културата.

Петър Андасаров е благословен с правото да разкрива пред взора ни скритите механизми, чрез които едно хрумване се превръща в интересна, търсена книга. Как импресията прераства в изложба и с какво страната ни запленява чуждестранните гости, докосващи се до изумителния талант на надарения българин.

Стъпка по стъпка авторът онагледява магията на словото и нейното най-мъдро поднасяне пред читателя. Дава възможност чрез създаденото „вчера” да осмислим днешния ден и открехнем двери за бъдещи мисловни върхове.

Независимо от датировката на отделните текстове, те всъщност са едно монолитно, общо цяло. Светла материя от дух, идеи и надежди. Така поднесена, е лишена от давност и страниците й не ще бъдат затворени.

Пулсирайки така, че остават в съзнанието ни по същия начин, по който живеят в сърцата ни стиховете на Петър Андасаров…