ДУЕЛЪТ
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
В България, за разлика от Русия и Франция например, дуелите не са популярни. Макар българите да са честолюбиви, когато се постави въпроса “на живот и смърт”, те предпочитат да останат живи. Затова в България не е имало дуели и нито един убит честолюбец. Знае се, че великите Пушкин и Лермонтов са загинали на дуел, а нашенците Антон Страшимиров и Петко Ю. Тодоров само са се заканвали един на друг, но не стигнали до револверите и стрелбата.
Дуелът между министрите - подполковник Михаил Савов и Стефан Стамболов, за които е този разказ, също не се състоял. Но той е довел до падането на правителството.
В началото на месец април 1894 г. в София избухнала мръсна клюка, че съпругата на военния министър подполковник Михаил Савов и нейната сестра имали любовна връзка с министър-председателя Стефан Стамболов и с министъра на търговията и земеделието от неговия кабинет - Панайот Славков.
Дори се шушукало за сексуални оргии в тайна квартира. Двете палавници произхождали от пловдивския хайлайф - били дъщери на богаташа Милков и на сестрата на банкера Иван Евстатиев Гешов. Едната е била съпруга на Михаил Савов, а другата - на книжаря Ангел Семерджиев.
Освен красиви и привлекателни, двете пловдивчанки били известни и с лекото си поведение, което дало повод на министрите Стамболов и Славков да се възползват.
Когато тази клюка стигнала до ушите на честолюбивия подполковник (мъжете последни научават за изневерите на собствените си съпруги), той натирил жена си и поискал развод.
Освен това поискал удовлетворение от прелюбодейците като обявил дуел на Стамболов. И изпратил при него двама секунданти - подполковниците Петрунов и Стилиян Ковачев.
Министър-председателят е могъл да изгони тези секунданти, но не го направил, защото искал да разбере откъде произхожда мръсната клюка.
Затова и той определил за секунданти двама свои приятели - министърът на външните работи и изповеданията Димитър Греков и подполковник Васил Кутинчев.
Според правилата на дуелите, секундантите се събрали и след дълго обсъждане решили, че Михаил Савов няма основание да иска дуел, защото Стамболов и Славков не са имали похождения при палавниците Смарайда и Момото, поради което не са засегнали с нищо семейната чест на ревнивия съпруг.
И съставили протокол за това, като го подписали и връчили на двете страни в дуела. Михаил Савов останал крайно недоволен от това решение на секундантите и определил други двама, но Стамболов не ги приел и по този начин сложил край на дуела.
Михаил Савов веднага напуснал страната, защото се страхувал, че Стамболов може да го убие. И от чужбина написал писмо до княз Фердинанд, който по това време също бил в странство.
Писмото е следното: „Ваше Царско Величество, пострадах за едно дело, за което само бъдещето ще покаже кой е прав и кой е крив. В тези тежки за мен обстоятелства, моля да ми запазите и гарантирате живота, който е толкова необходим за единственото ми и нещастно дете. Съм на Ваше Царско Величество най-предан поданик. Подполковник Савов.”
Князът, който бил майстор на интригите, изпратил това писмо на Стамболов за сведение, с препоръка да не му се дава гласност. Но Стамболов веднага го напечатал във в. “Свобода”.
Тогава Князът изпратил телеграма до своя частен секретар д-р Димитър Станчов със следното съдържание: “Ако Стамболов е обнародвал Савовото писмо до мене, то е gemeiner (подлец). Можеш да отидеш и да му го кажеш!”
Станчов изпълнил заръката, пък и началникът на телеграфо-пощенската станция изпратил препис от княжеската телеграма на Стамболов.
Министър-председателят Стефан Стамболов веднага подал оставка на правителството, защото се почувствал крайно засегнат.
Княз Фердинанд не приел тази оставка, като заявил, че “от мръсните гащи на Савовица няма да направи правителствена криза!” И освободил от длъжност само военния министър Михаил Савов, като турил на негово място Рачо Петров.
Но гордият и безцеремонен Стамболов не се съгласил с такова разрешение на спора. И отново настоял за оставка на правителството.
Тогава Князът му написал следното дълго и малко лицемерно писмо:
“Драгий ми Стефан Стамболов,
С дълбоко съжаление видях от последното Ви до Мен отправено писмено заявление, че сте решени да се оттеглите от воденето на държавните работи, които от 20 август 1887 г. с извънреден успех направлявахте под Моя надзор за защита на Короната, за славата на България и за запазване независимостта и.
От деня и встъпването Ми на българския престол, аз всякога виждах във Вас най-приближений Си съветник, комуто с най-пълно доверие, като на един примерен български патриот, поверявах всичките Си политически идеи и държавни решения, като исках за тях зрелите Ви съвети.
И всякога, и при всяко обстоятелство, съм намирал в първия Си съветник ония качества, които отличават верния приятел, енергичния държавен мъж, храбрия защитник на българската кауза и предания поданик.
Днес изпълнявам Вашето желание и всемилостивейше приемам оставката Ви от длъжностите председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи, като напълно съм уверен, че и занапред Вашата преданост и вярност ще подкрепяват Моя престол, моята династия и Нашето отечество.
Като нямам друго средство да Ви покажа Моята сърдечна признателност, която винаги Съм се стараел да Ви засвидетелствувам, чрез настоящето най-тържествено Ви заявявам, че за всичко, което сте направили и за напредъка, и за вътрешното развитие на страната, за уякчаването и подобряването отношенията и с външния свят, съседните Нам държави, за всички заслуги, лично за верноподаническата Ви поддръжка на Моята корона и династия - завсегда ще запазя чувствата на Нашето монарше към Вас благоволение, на Нашата безпределна височайша благодарност и приятелска привързаност.
Издаден в Нашия дворец в София на 20 май 1894 г.
Всегда Ваш признателен и благосклонен Фердинанд”.
Страховете на подполковник Михаил Савов, че може да бъде убит, не се сбъднали. Но на другата година - на 4 юли 1895 г., Стамболов бил съсечен на ул. “Раковски” в столицата и два дни след това - на 6 юли, починал от раните си.
Тогава Михаил Савов се завърнал и участвал в още няколко кабинета като военен министър.
А през Междусъюзническата война бил и главнокомандващ на Българската армия, като на 16 срещу 17 юни 1913 г., в пълно единомислие с, вече цар, Фердинанд, извършил “фаталното безумие” като нападнал Сърбия и Гърция, като довел България до Първата национална катастрофа…
