Кънчо Великов

Бели,
почти като лебеди.
Проточили шии, стоят смирени.
До вчера хранени и поени,
доволни и сити.
Бройлери.
Не знаят, че днес
кръвта им ще обагри
бялата невинност на перата.
Но само ако знаеха -
щяха да изкълват
очите ни,
ръцете ни,
с които ги натикахме
безжалостно в кафезите,
и да строшaт преградите
с крилете си…
Но те не знаеха!
А ние знаем
какво ни готвят господарите,
но стоим като бройлери
в птицекланица.
Нехаем,
че и за нас
отдавна е наточен ножът.