Михаил Маринов

ОБУЩАРЯТ

Той седеше пред рафта с калъпите
и по своята радиоточка
слушаше музика.
Изпълняваха нещо от Верди.
- Да закърпите - казвам - тази обувка.
- Почакайте - казва - да свърши пиесата.
Той остави чука,
запали цигара
и се замисли…

Бараката светна,
инструментите млъкнаха.
И когато пиесата свърши,
полумракът се върна отново.
- Събуйте обувката! - рече тихо кърпачът.
После въздъхна,
угарката сви в пепелника
и чукът заигра под ръката му
пародиен балет
върху подиума
на подметката.

ИВАН ДИМОВ

Твоята глас милиони сърца посети,
той се бори с душите несметни
и в пороя на светлия шекспиров стих
разгадава неща безответни.

Но макар че си имал съдба на войник,
ти умираше бавно, със ролите:
и макар че едни ще те знаят велик
и завистникът вече доволен е,

ти гореше под рампата, верен докрай,
и те няма… И пада завесата,
а сърцето остава и още играй
на живота безкраен в пиесата…

ПЕЙЗАЖ

Оркестрите са вече уморени,
лениви курортистите на плажа.
По пясъка лежат като морени
и нямат вече нищо да си кажат.

Те може би си мислят за морето,
за лятото, което си отива,
за мигове, така набързо взети,
които са ги правили щастливи.

Повява хлад. Прибоят сънно бие,
китарите тъжат с далечен звън;
морето се прощава с нас и ние
реалното приемаме за сън…

***
Призори започна тържеството си денят.
На хълма
слънцето подаде знак
и зазвуча широко и призивно
симфоничният оркестър на живота.

Тази музика беше за нас.
Ние слушахме двама
в концертната зала на природата
и се целувахме…