Разговор с Линдън Ларуш

превод: Георги Ангелов

- Настъпиха ли промени в интерпретацията на понятието «банкрутирала държава» от времето, когато се появи то? Какво представлява в съвременната международна практика концепцията «банкрутирала държава»?

- Очевидно е, че цялата планета се намира в състояние на «банкрутирала държава» от времето, когато направих своята предупреждаваща прогноза на международната интернет-конференция от 25 юли 2007 година. Намираме се в положение, което в началото на двадесети век определяха като хипотетично състояние на «обща криза». На конференцията от 25 юли 2007, например, аз представих общите контури на срочните мерки, за да се вземе кризата под контрол и да се започне процес на възстановяване. В настоящият момент компетентните хора в САЩ и Русия е необходимо да проведат бързо конструктивна дискусия за необходимите мерки; съществуват достъпни средства за решаване на кризата, които могат да бъдат инициирани от групировката на няколко силни държави.

- Може ли да се очаква, че списъкът на «банкрутиралите държави» ще се разширява във връзка със световната криза? Например, кои държави в Европа са застрашени да се окажат в този списък?

- Ще повторя, днес всички страни са намират в много напреднал стадий от процеса на «общата криза», която макар отначало да се прояви като американска ипотечна финансова криза от 29 юли 2007 година, още тогава се приближаваше към критичната точка от развитието на целия свят. Западна и Централна Европа под влияние на еврото станаха център на тази криза. Кризата стана проявление на това, което се създаваше в продължение на повече от 20 години, криза, в която се чувства ехото на много по-ранни кризи, случили се през средновековието в европейската цивилизация, например, общата криза от средата на XIV век в банковата система на Ломбардия, управлявана от Венеция – така нареченият «Нов тъмен век». Възможността за такава криза е обсъждана още от партията за социална демокрация в условията на пост-бисмарковска Германия и не само. Най-близък пример за такава криза беше злощастната криза във Ваймарска Германия в 20-те години на 20 век; но тогава тя беше изцяло свързана с версайските държави, които я провокираха преднамерено, изкуствено.

Днешната стремително развиваща се криза е резултат от поредица систематични промени в международната кредитна и физико-икономическа политика (Ред. – Физическата икономика определя производството на стоки и услуги в реалния сектор, което обезпечава съществуващите потребности на населението и устойчивите темпове на ръста на потребление в перспектива.), започвайки от периода 1968-1973. Тези изменения започнаха с радикалните изкривявания по посока на така наречените «неомалтусиански» промени в набелязаното направление от глобализираната антинаучна политика. Управлявани от финансистите от Лондон и Уолстрийт, тези промени бяха свързани с обкръжението на британския принц Филип и ветерана от нацистките Ваффен-СС нидерландския принц Бернхард.

Докато тази тенденция не бъде рязко разгърната в обратната посока, глобалният тъмен век на цялото човечество трябва да се разглежда като неминуема съдба на планетата за няколко поколения напред и трябва да се вземе под внимание, че процесът вече е в ход.

- Какво е възможното ограничение за десуверенизацията? Съществува ли някаква юридическа база за процеса на десуверенизация в неотдавна банкрутиралите държави? Представлява ли десуверенизацията заплаха за свободите на гражданите и самоопределянето на нациите?

- «Глобализацията» носи най-високата степен на риск. Без радикалното освобождение от «глобализацията» оцеляването на цивилизацията в продължение на няколко бъдещи поколения е невъзможно.

- Може ли да се избегнат регионалните военни конфликти по «линията на разлома» в Русия, постсъветското пространство и Европа?

- Опасността от голям риск, който очевидно може да доведе до ядрено военно усложнение, може да бъде реализирана само при условия на пълна криза, което изглежда вероятно дотогава, докато не бъде приета тази икономическа реформа, която предложих. Докато не бъде проведена спомената радикална и внезапна икономическа реформа, стремителното приближаване към тотален упадък на икономиката представлява своего рода психологическо състояние, пребиваването в което може да доведе днешната цивилизация на планетата да ужасен край.

- Вземайки предвид днешните условия на криза, не получава ли нова актуалност предложението на руския президент Дмитрий Медведев за преразглеждане на Концепцията за европейска безопасност?

- Това, от което се нуждаем, е бързо обсъждане на общата политика за възстановяване на икономиката между главите на правителствата на САЩ и Русия, за да се промени внезапно и изцяло насоката на днешната политика и дейността на международните институции. Трябва да се върнем към враждебния на британската империалистическа традиция модел, който президентът на САЩ Франклин Рузвелт замисляше за следвоенния свят. Историческите корени на днешните ужасни проблеми на целия свят се заключават в това, че президентът Хари Труман смаза плана на Рузвелт по преодоляването на наследството на британската империя и ликвидацията на колониалните и подобните им империи. Рузвелт набеляза крачки в областта на физическата икономика на света, който трябваше да се състои като антиимпериалистическа система от суверенни национални държави. Труман, като подлизурко пред бившия британски министър-председател, бившия сърдечен приятел на Мусолини Уинстън Чърчил, даде обратен ход на политиката на Рузвелт и премина към възстановяване на съсредоточената в Лондон империалистическа система от този тип, наричана днес «глобализация».

Разговора води Никита Куркин, 12 март 2009 г, «Русский журнал» 20 април 2009 г.