Емануил Консулов

В края на махалата Заевите бе къщата на Сирактилу. Тя бе като другите - двукатна и с малки прозорци. По-различен бе дворът. По него все имаше цепеници и къси трупчета от диви сливи, горчива круша, усойна череша и от какво ли не още.

Най-много бяха от клен. Гледаш нищо и никакви дърволяци, а като попаднеха в ръцете на Сирактилу, оживяваха - превръщаха се във вретена и преслени, в гаванки и овчарски геги - с глава на вълк или елен, на овен или змия. Хубаво ги правеше човекът, че в тях имаше душа - душата на майстора. Широка като самата планина.

Най му идеше отръки да майстори дървени лъжици. Правеше ги тънки, с добра извивка. Накрая нагряваше желязо в печката и с него извъртяваше по тях най-различни шарки. Казват хората, че като ядеш с негова лъжица, е трижди по-сладко.

По цял ден дялкаше върху големия дънер, който все стоеше до леглото му. В стаята ухаеше на прясна дървесина и на човек му беше приятно да се върти край него. А като оставяше теслата, вземаше пищялката. Свиреше, а жена му Василка пееше.

Така живееха двамата, ала поболя се Василка и… Погребаха я в ливадата под двора на къщата.

Сирактилу приюти в пазвата си голяма мъка. Рядко започна да майстори геги и лъжици, престана да се чува неговата свирка. Ходеше из махалата свит. Мълчеше. А като проговореше, думите му бяха все такива, че по-добре да не ги слушаш.

Един ден се разнесе мълвата, че Сирактилу е умрял. Във всеки джоб на сакото му намериха по една саморъчно направена бомбичка, а в навущата - два остри ножа. Но смъртта не беше дошла от тях. От мъка, от голяма мъка по Василка бе дошъл неговият край.

Тюхкаха се хората. Кой ще им майстори лъжици? Кой ще прави геги на овчарите? Кой…

Мъжете се заеха да направят ковчег. Потърсиха тук-там дъски - нямаше. Някой рече:

- На тавана има!

Когато затършуваха из него, намериха сандък. Странен сандък. Чак като го свалиха на двора, разбраха, че това е ковчег. Отвориха го. Беше празен. В единия ъгъл имаше лист от тетрадка по смятане. Върху него с неравен почерк бяха изписани няколко реда:

,,Това е последният дом на моя милост - Стоил Сираков. Направих го собственоръчно. Няколко пъти лягах в него. Нито е дълъг, нито е къс, нито е широк, таман ми е. Като ме погребвате, оставете капака открехнат. Искам да изляза, да намеря моята Василка.”

Погребаха го в ливадата под къщата. Там, до нейния гроб.