Георги Майоров

Журналистът и писателят Емануил Консулов навърши 85

Емануил Консулов е доайен сред журналистите и писателите в Смолян. Още издава месечния вестник ,,Чар”, но между броевете отскача до родното си село - махалата Заевите, на километър от прочутото орфеево село Гела и на половин от параклиса ,,Св. Илия”, където на поляната става надпяването и надиграването на празника Илинден и се вие гайдарджийското хоро на три каркеля /кръга/ от бели моми и загорели юнаци край чевермета, върла ракия и станимашка гъста малага.

Затова може би една от шестте му книги е ,,Приказка за селото на Орфей”. Тя съдържа 22 есета, но с неговото разбиране за есето, което се пише ,,с шест пера - …на журналиста и публициста, на поета и писателя, на философа и фантаста”, та приказката му насреща върви сладко със съвременния орфеец от Гела - писателят Филип Марински.

И нали селата и махалите ни все са към Широколъшкия водослив, аз също от 5 километра по въздуха насреща го гледам как шава между къщите. А когато седне зад писалището, чувам перото му да скърца и изписва пастелни картини в затъжени редове.

Без да е очаквал шестица, в есетата Емануил Консулов отстоява тази декларация. Те не се плъзгат по измислени случки, ситуации, събития и картини. Дори героите са с истинските им имена. Така с тематичното си многообразие и морална обагреност авторът свива и поставя жив венец пред волната планина Родопи.

Първият от тях е за града Смолян с неговите духовни светилища и чердаклии къщи. С голяма миловидност открехва прозорец към богатия родопски фолклор и безбройните извори, които никнат подобно на песните и свирните, та на тях пригласят, но с мелодичното перо на Емануил Консулов.

Трудно е, но той улавя поетичните акорди на надиплените вълни на планинското зелено море, на лековитата флора и рядко срещаната фауна, та мисълта му се рее и в далечното минало. Минава по изгърбените, но непомръднали римски мостове, градени от златните ръце на родопските беси, подобно на легендарния майстор Манол.

Палитра от дневни багри и сезонни преображения, самодивски очи на езера и непревземаеми канари от вяра. Обвързани с родопския бит, те оживяват по естествен път. И това е така, защото всичко е преминало през неговото миловидно и любвеобилно сърце.

Не спазва писани рецепти, а възкачва мисълта си волно, дори произволно. Всичко това придава своеобразен чар на неговото слово. Възхищение и захлас, любопитство и поразяваща любознателност /да знае и увенчае всичко по майката планина/, че погледнат от разстояние, авторът и до днес си остава едно голямо дете, в добрия смисъл на думата.

Вълшебно показва и родопската хармония между мъжа и жената, които се разбират и когато не си говорят. Всеки жест, всяка мимика, всеки поглед им говори повече от думите. Мисълта му не знае праволинейност в изказа. Тя скача от цвят на цвят, от реалността в преданието и обратно, но толкова непринудено, че ни принуждава да вярваме на изказаното.

И се получава един приоблачен калейдоскоп от умело вплетени легенди и вярвания, родопски и всенародни обичаи. Много ярко на преден план се открояват двете непомръкващи лица - на родопската природа, освен всичко друго и като рай на картофите, и на родопската жена - самодивна, юначна и непокорна.

Непридирчива към лукса и угодата, а единствено към хубостта и лъчезарието на душата. Напомня ни още за известни истини с философски разсъждения, но озвучени с благородни послания, те се запомнят, стават два пъти по истински.

Другата книга, върху която хвърлям по обстоен поглед е ,,Земята на планината Родопи”. Тя е натъкмена с пъстри миниатюри. Правилно ги назовава, но тава са наистина много къси разкази за герои с категорични действия на ръба на недопустимото и необичайното. Или на приказно одухотворената природа. Труден жанр, но податлив на неговото перо.

И няма нещо написано от Емануил Консулов, в което да не се споменава земята, гората, планината и Родопите. Изпълнени с добри люде. /,,Сълзите на дърветата”, ,,Живата гора”, ,,Раюв камък”/. А това е преклонение доземи с обич безкрайна. Едни миниатюри приличат на приказки за деца, а поучават големите всезнайковци.

И на фона на родопската природа се открояват добродетели, които и днешното задъхано от лудо бързане време не може да заличи - спомагането на хората в трудни моменти и в радости, разкриването на големите сърца и широките души, обаянието на вярната до гроб обич. /,,Мъка в пазвата”. Също и ,,Балдъзини ливади”, ,,Срамен грях”, ,,Мома е мома родила” от едноименната книга ,,Мома е мома родила”/.

Каквато сърдечна обич има и самият автор с неговата съпруга Люба. Същевременно не се колебае да огласи и ,,Греховна нощ” между свекър и снаха, за да я ощастливи с рожба, поради безплодието на сина му.

Така в добро или лошо, всичките герои притежават лъчезаарна доброта, защото за Емануил Консулов вълшебната планина с 18 000 квадратни километра лековита земя е олтар за него.

И изповядва изключителни характери в главилки и женитби, в сговор и сръдни, в хитрини и благи грехове човешки /,,Старецът и момичето”/, в изневери с благородна цел, в майчини и бащини тревоги, във всичко, което в реалността се нарича живот - разнолик, несъвършен, но красив. А разказът навсякъде тече меко и привлекателно с език почти до говоримия, но без употребата на неразбираеми за всички читатели родопски думи.

Емануил Консулов наистина е сладкодумен разказвач. Дори забавлението да лови и описва безбройните видове пеперуди доказва, че и на преклонна възраст той не престава да е немирно и влюбено в хората и родопската природа дете.

Голямо, но вярно на своя чист нрав и самороден натюрел. И на неговата спътничка до лявото му рамо. Защото своето перо, като тежко сечиво, носи на окриленото си рамо. С тежко перо пише късите разкази, за да не се разтяга написаното, а да тежи на малкото страници.

Залисани в шемета на забуленото от бездуховност общество, ние неравностойно отделяме внимание на писателите, а Емануил Консулов заслужава добра дума.

Отстоява я с творчеството си, като извисява нравствената категория на човека до такава степен, че дори когато извършва и любовни прегрешения, родопчанинът се направлява от единствената цел - доброто на отвъдния.