СТИХОВЕ
Из „Или хубаво, или още” (2018)
ПРЕМИНАВАНЕТО НА СТАРАТА ЛЮБОВ В ЛЮБОВ
Любовта
е особен дар -
хем измъчва,
хем радва.
И понякога е сватбар,
който
не гледа сватба.
Разделени от планини,
автобуси
и незабрави
бавни нощи и вечни дни
като пленници отброявахме.
Нито имаше в нас вина,
нито имаше друг виновник.
Но пък тъй
от моя жена
ти ми стана още любовница.
Любовта
има скъпи очи
и разбира кое си струва.
Даже нещо да премълчи,
ясно думата й се чува.
С нея аз съм напълно нов,
както и ти -
непозната.
И се вижда, че е любов -
даже изпод ръждата.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА ВЪВ ВРЕМЕТО
Знам, че не всеки ден е Великден.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ, и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда от Еверест.
На любовта
всички възрасти са подвластни -
от подножието до върха.
Тя по всичко прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо - и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си, ум и плът,
губя всичко, което стигам,
губя представа за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях - велик.
