РОДНО НЕБЕ
РОДНО НЕБЕ
С лъчи земята ни поливай,
небе, със слънчево сърце,
зелена кръв и млада сила
налей в треви и цветове.
Дочувам думите ти ясни,
като милуващи вълни
и никога така прекрасни
просторите не са били.
Сред чистите ти небосклони
бий слънцето като сърце,
под него в радостните клони
извират птичи гласове.
И пеят бистрите простори,
и плискат здраве и живот.
Небе, небе, пази отгоре
и моя работлив народ!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 11, 1938-1939 г.
ВЯТЪР ЕСЕНЕН
Тая нощ е обходил полетата
потъмнелият вятър намръщен
и развял свойта грива над нивите,
връхлетял на огради и къщи.
И с юмруци заудрял по вратните,
той пробудил заспалите кучета
и озъбил се злобно на птичките,
дето скриха се снощи в капчуците.
Гледат всички - полето тъмнее
и не е като вчера зелено;
един щъркел се само белее,
вика: - Хайде, че става студено!
Да вървим! Ще замлъкне до пролет
всеки вик, всяка весела песен;
със чадър под крилото се връща
един гарван и шепне: Да, есен!
Тая нощ е лудувал в полетата
потъмнелият вятър намръщен,
затова до разсъмване падаха
керемиди от старите къщи.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 18, 1938-1939 г.
ТЪЖНА ГОРА
Не плачи
със листа,
осланена гора!
Не плачи,
не отронвай листа!
Отлетяха
от тук
към далечния юг
пъстрокрилите
твои деца.
Отлетя
песента.
В тишината сега
е така безнадеждно, че ти
нямаш сили дори
да заплачеш на глас,
само рониш
сълзи
и листа.
Ти чернееш, гора,
ти чернееш, сестра.
О, гора, моя
черна сестра!
Не тъжи! С пролетта
ще размахат крила
и ще дойдат пак
твойте деца.
О, гора, не плачи,
не плачи със листа!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 19, 1938-1939 г.
ГОРАТА ПЛАЧЕ
Заплакала е гората
и на гората листата,
и на полето тревата;
рано е слана паднала,
та ми пропъди овчари
и ми прогони пилците;
оста гората вдовица
да чака пролет хубава.
В тишината сега
някой плаче с листа,
ти ли, горо, проливаш сълзи?
В тишината заспи
и сънувай в снега
пролетта и засмените дни.
Не тъжи със листа,
осланена гора,
не тъжи, не тъжи, не тъжи,
пролетта с рой цветя
и с усмихнати дни
ще пристигне и викне: - Стани!
Ти ще станеш от сън
и зелени листа
ще нахлуят по твойте гърди,
като буйна река
в теб зелената кръв
ще избликне да пей и шуми.
Кротко спи, о, гора,
чакай в сън пролетта!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 3, 1939-1940 г.
