Марин Стоянов Дринов, изтъкнат български историк, филолог, фолклорист, етнограф, обществен деец, виден представител на българската и руската историческа наука, е роден на 20 октомври 1838 г. в гр. Панагюрище в родолюбиво занаятчийско семейство. Брат на Найден Дринов. Завършва взаимното и класното училище в родният си град. Учители му са Ат. Чолаков, С. Радулов, Ю. Ненов. През 1855-1858 г. е подучител във взаимното училище в Панагюрище заедно с Нешо Бончев. Завършва Духовната семинария в Киев (1861) и Историко-филологическия факултет на Московския университет (1865). Първият български дипломиран историк. Между 1865 и 1870 г. пътува и работи в Австро-Унгария, Франция, Италия и Швейцария като домашен учител в семейството на княз Голицин. Доктор (1872), доцент (1873), професор (1876) по славянознание в Харковския университет (1876-1906). Един от основателите на Българското книжовно дружество (1869) (дн. БАН). Действителен член (1869) и председател на Българското книжовно дружество в Браила (1869-1878) и в София (1878-1882), (1884-1898). Почетен член на БКД (1898). Пълномощник на руския комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков в България (1877-1878) при Временното руско управление на България. Един от съставителите на Търновската конституция. Вицегубернатор на София (1878), в привременното правителство е управляващ (министър) Отдела на народното просвещение (1878-1879). Участник в изработването на Органическия устав и на много закони и наредби в областта на учебното дело. Член-основател (1877) и председател на Историко-филологическото дружество при Харковския университет (1890-1897), член на Руската академия на науките в Петербург (1898), на Полската академия на науките в Краков, на Чешката академия на науките в Прага, на Югославската академия на науките в Загреб. След 1881 г. живее в Харков. Работи предимно в областта на средновековната българска история, но и по въпроси от българския език, литература, етнография и фолклор. Трудовете му получават високи оценки сред славянски учени. Определян като патриарх на българската историография. Умира от туберкулоза на 28.02.1906 г. в Харков. През 1909 г. тленните му останки са пренесени в България.

Публикации:

За Марин Дринов:

ПЪРВИЯТ АКАДЕМИК/ автор: Пелин Пелинов/ брой 86 юли 2016

СТАРИЯТ УЧИТЕЛ/ автор: Богдан Овесянин/ брой 103 февруари 2018