„ЦЕЛУВКА НАД ВЪЛНИТЕ”
„Целувка над вълните”, разкази от Весела Страшимирова, София, 1934 г.
Рамките, в които се развиват тия разкази, това са морето и любовта. За тях авторката казва: „море и любов: каква друга стихия има още по света?”
Страшимирова познава отблизо морето, за което ни разказва. Тя го рисува като приятел и като враг на човека. Край морето и любовта е по-силна - затуй и Страшимирова навсякъде ги противопоставя една на друга.
Но тя не се задълбочава в подробности, погледът й не се спира продължително върху нещата и събитията, перото й не прави анализи. Краткостта в разказването е характерен белег за нея.
Характерно е и това, че нейния разказ обикновено липсва интрига, или пък тя е оставена на заден план.
При това Страшимирова не е и спокойна, обективна разказвачка, а свободно действува и мисли заедно с героите си.
По тая причина и читателят на много места остава с впечатлението, че чете поема в проза, в която грубата реалност е отстъпила широк простор на романтичното.
Последното, наистина, никъде не избива в крайности. Все пак бихме желали да виждаме авторката по-близо до суровия, всекидневен живот.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, 7.11.1934 г.
