Разговор с Линдън Ларуш

превод: Георги Ангелов

- Кои епизоди характеризират, според Вас, различните периоди от живота Ви?

- а) Слушах гласа на президента Франклин Рузвелт във фаталното утро на 7 декември 1941 година и видях внезапната промяна на мирогледа на мнозинството американци в течение на следващите няколко часа;

б) борбата с британската тирания за независимост на Индия, когато бях войник, временно намиращ се в Калкута, през зимата и ранната пролет на 1946 година;

в) страшният шок от връщането в Съединените Щати на управлението на Труман, а не на Рузвелт, в продължение на април-май 1946 година;

г) карибската криза от 1962 година;

д) убийството на президента Джон Кенеди;

е) през март 1973 година се срещнах за обсъждане на изследователски проект с млада жена, която стана моя съпруга четири и половина години по-късно;

ж) латинско-американската криза от пролетта-есента 1982 година заради войната на Великобритания с Аржентина и разрушението на Мексико в октомври 1982 г.;

з) крушението на съглашението Бретън Ууд през август 1971 г.

- Кои семейни легенди и истории на Ваши родственици са най-значителни за Вас?

- Непрекъснатото живо влияние на обедната маса в 20-те години на този век от прапрадядо ми Даниел Ууд, човек от едно поколение с президента Линкълн и изтъкнат борец с робството в средата на 19 век.

- Какъв бихте искали да бъдете на 10, 18 и 30 години?

- Философ-учен.

- Какво цените в себе си и другите хора?

- Любовта към истината и справедливостта.

- Имате ли неприятели? Те в какво Ви се противопоставят?

- Единствените ми значителни противници – това са намиращата се в Лондон мрежа от финансови олигарси и техните лакеи, например, групата, в центъра на която беше неотдавна починалият Макджордж Бънди, в САЩ. Проблемите са същите, заради които подобни олигарси ненавиждаха и убиха президента Линкълн.

- Как ще определите смисъла на Вашия живот?

- Бих искал да прилича на този на ангелите, да приемам обстоятелствата, които ми поднася животът и да си отида като личност, чието съществуване е било полезно за човечеството.

- Кога започна Вашата политическа активност?

- В Индия, през 1946 година.

- Бил ли сте член на различни изборни законодателни органи на федерално или местно ниво?

- Не.

- Кой е бил или е Ваш враг на избори (ако, според Вас, това има значение)?

- Единствените ми важни противници са били дейци и организации на англо-американската финансова олигархия, такива като Макджордж Бънди и Джордж Буш или техните лакеи, такива като Лео Черн и Хенри Кисинджър. Както Черн обяснил на Стефан Посони, когато през лятото на 1976 година се опитвал да настрои Посони срещу мен, проблемът бил в това, че аз съм представлявал заплаха за интересите на «семейните» кланове.

- Кои срещи сте запомнили най-силно?

- Срещата ми с президента на Мексико Лопес Портильо през пролетта на 1982 година. Това, което ме потресе, беше неговият патриотизъм и по-късното му мъжество да действа във всичко така, както му предложих, по време на настъпилата криза и съответните събития от август-септември 1982 година.

- Колко продължава Вашият работен ден?

- Около 70 часа седмично.

Разговора води Захар Болшаков