Йордан Калайков

Това не беше вълнуващо признание в любов. Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого от постоянното обкръжение.

Това беше най-обикновен надпис в червено, щампован върху хубава химикалка. Всъщност до последно не я забелязваше, докато прибираше едно-друго след среща с читатели.

Беше говорил за изкуството, за вълненията, за респекта от публиката, за неща, които бе повтарял много пъти, но все се преживяваше като за първи път. Взе химикалката и сърцето му трепна. Върна лентата и си спомни, че на първата маса пред него стояха две хубави момичета, извадени като от моден журнал.

След подобни срещи, в които влагаше жар и слово, със задоволство забелязваше, че публиката не проявява нетърпение, вслушва се, не си гледа през пет минути часовниците. Тогава със задоволство си помисляше, че магията я е хванала и може да бъде доволен от себе си.

Червеният, вълнуващ надпис върху химикалката сякаш вибрираше предизвикателно и навяваше приятни мисли. Беше вече твърде стар, за да си прави някакви илюзии, че е харесван по този начин, но въпреки това в тялото му плъзна приятна топлина.

Когато си тръгна, скъта някъде на скрито в чантата странното послание, сякаш се опасяваше да не излезе наяве някаква съкровена тайна, която на всяка цена трябва да бъде опазена от чужди очи и уши.

Помъчи се да си спомни как изглеждаха младите жени от първата маса. Младостта е винаги красива и обещаваща - каза си, но коя от двете си беше „забравила” химикалката на неговата маса?

Как тъй този обикновен пишещ предмет, толкова тривиален и незабележим, се беше превърнал в източник на дискретно послание?

Вкъщи пое внимателно химикалката и за стотен път препрочете надписа. После грижливо я скри между книгите като скъп и рядък подарък от загадъчна особа, с която тепърва предстои приятна среща.

Минаха дни, работата го погълна, но прибирайки се, все поглеждаше към скритото място, където червеният надпис таеше своята тайна и подхранваше сладка надежда.

После, после в един слънчев и многообещаващ ден го спря с хиляди извинения една прекрасна млада жена, още момиче. Почервеняла като божур от неудобство и притеснение го попита, забила поглед в земята, дали не е намирал една химикалка с червен надпис.

На онази писателска среща тя сякаш потънала вдън земя, а била скъп спомен от приятеля й.

5.05.2017 г.