Георги Майоров

(Актуализиран обзор на енигматиката в пресата)

Трите петилетки от новия век доказват трайно засилен интерес към енигматиката, която извърши Брумеловски отскок и зае сериозно място и във всекидневните издания. Главният стимул е надпреварата на медийните групи за тиражите. Затова се наложи актуализиран обзор на основни заглавия от печата. Може ясно да се подчертае, че основната конкуренция е между големите медийни групи - часовите вестници, трудовите, телеграфните и капиталовите, но как се списва и на какво ниво е енигматиката.

Неоспорим факт за стремителния възход на енигматиката е появата и на лотарийната кръстословица. Подушил я търговският нюх. Тя има приятен аромат на пари. Наивниците ще ги очакват много дълго!

ВСЕ ПОВЕЧЕ ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА

„Медийна група България” с часовите вестници, с „Клуб 100″ и други издания, поддържа един утвърден стандарт - от една до три забавни страници. Вестник „24 часа” има една страница със сканди кръстословица и втора - с кодирана, със скрити думи, судоку и други забавни игри. Тук добре се проявява Кремена Манолова в списването на сканди кръстословиците, с която се познаваме отдавна, когато се учеше от вестниците и списанията на издателя „Гео”. Участваше и в конкурсите.

За разлика от американския авангардизъм в други издания, тя поднася повече имена на български автори, актьори и герои от българската литература и култура, залага и литературни термини, което е много положително.

Във вестник „Клуб 100″ обикновено се поддържат две забавни страници със сканди кръстословици и още една кодирана, със скрити думи и други. Добра авторка тук е Евелина Тумбева, утвърдила се още преди двадесет години. Тя също не се поддава на катунарски влияния от чужбина и се придържа към добрата традиция на българската енигматика. В „Открийте думите” на броя от 3-9 май 2017 г., обаче, графиката не отговаря на зададените думи, а е от следващия брой - 10-16 май, в който графиката се повтаря и отговоря на търсените думи.

За обърканата графика вестникът се извинява на читателите, но каква полза от това, когато читателите са разочаровани от тази груба грешка. И най-важното - губи се доверието към вестника.

ОТКРОЕН НАПРЕДЪК

Най-голям напредък се забелязва в изданията на „Нова българска медийна група” с вестниците „Телеграф” и „Монитор”. Водещо е забавното приложение на „Телеграф”, което се афишира като „Мания”, с 8 самостоятелно оформени страници (като вложен вестник във вестника, понеделник, 20.03.2017).

Първата страница е изпълнена с кръстословица сканди. На втора има крими четиво. Третата ни събужда с вицове, магически пъзел, пъзел, кибритени клечки, американска (наша бяла) кръстословица, зиг-заг (пчелна пита); четвърта - розетка, игрословица, шифрована, логическа задача, скрити думи; пета - сканди, судоку; шеста - вицове и сканди; седма - сканди, картинки за откриване на разлики и математическа задача. Осма - загадка и отговори. Енигмо-манията се твори на високо интелектуално ниво, има голямо разнообразие, търсят се нови форми на изказ и оформление.

Не са преодолени обаче слабостите за недопускане на глухи букви в глухите, незасичащи се квадрати. Творбите не винаги се подписват от авторите, а така не можем да определим кои автори накъде вървят и какво творчество създават. Но това е политика на вестникарската група и тази слабост лесно може да се избегне.

В съботния „Уикенд” на „Телеграф” четири страници се заемат от кръстословици сканди, но с авторка Силвия Миланова, което е ново лице в енигматиката. Тя избягва трудно разбираеми думи при глухите квадрати, но прекалено много употребява имена на чуждестранни филми и герои, което напълно потвърждава тезата, че се твори чрез телевизионните програми, поради беден собствен речников фонд.

Другите ребуси са игрословица, кръгословица, судоку, снежинка (нова форма), главоблъсканица, американска, откриване на разлики в картини, задачи и вицове. По подобен начин се списват забавните страници и на встник „Монитор”, с траен стил, наложен като обща тенденция на същата медийна група.

ТЕЖНЕНИЯ КЪМ БЪЛГАРСКОТО

„Труд медия” във вестник „Труд” отделя „Време за губене” на две страници - едната със сканди кръстословица с автор Евелина Тумбева, втора - с бяла, кодирана, със скрити думи, мозайка и судоку - лесно, средно и трудно. Отделно 2/3 от страница се предоставя за вицове. В неделния „Труд” времето за губене е намалено до една кръстословица сканди, а втората страница е запълнена с отговори и вицове.

„Жълт труд” традиционно излиза с две страници сканди кръстословици, но неподписани. По използваната богата терминология, вероятните автори са отдавна познатите ни Евелина Тумбева и Минка Христова. Но може и да греша.

Кръстословиците са много добре съставяни, не се допускат незасичащи се квадрати с глухи букви. Използват богат речников фонд, залагат също литературни термини и повече имена на български автори и техни произведения и герои.

При днешното нечетене на книги все по-настоятелно се налага мнението да даваме приоритет на българското четиво в каквато и форма да е то. Ако се съобразяват с това, всички автори енигматици ще заслужават похвала, че са българи, а не соросоидни присади.

С АРОМАТ НА ПАРИ

Вестник „Ретро” на Недялко Недялков предлага една страница „Игри”, която съдържа судоку за начинаещи, напреднали и експерти; шахматна задача, разлики в картинки, пирамиди, логически задачи, визитни картички и отговори от предишния брой. Предлага и две страници с конкурсни кръстословици - сканди от Цветозар Петров. Също познат ни от сътрудничеството му и в други издания.

Кръстословиците са съставени добре, балансирана е трудността им, че повече любители на конкурсните ребуси да търсят вестника и да дават своите отговори. Трик, известен ни от новата ера на енигматиката в прехода към лесни пари. Прибавена е и една страница с вицове, които също за момент разхлабват примката около врата на бедния народ.

ШРИФТ ЗА ЛУПА

Седмичникът ,,Над 55″ поддържа една (39-а) страница за енигматика под рубриката ,,ЗАБАВА”. Тук се подвизава енигматикът Иван Владимиров със сканди кръстословица. Страницата съдържа още класическа кръстословица, кръгословица /квадратна или розетка/, игрословица или кръстовка и судоку.

Иван Владимиров е известен съставител на енигми. Затова пълна е загадката, за мен поне, как с такъв голям опит може да не знае, че ,,римските духове, покровители на дома”, като богове-закрилници на домашното огнище, са ,,лари” и, макар че думата е от мъжки род, има само множествено число и не бива определението да се преправя за единствено число както е постъпил авторът - ,,римски дух, покровител на дома”, че да се заложи думата като ,,лар”. Иначе авторът не допуска ,,глухи” букви в крайните - начални и завършващи думата, букви.

Главната беда тук обаче е друга. Въпреки че информационните квадратчета са нормално големи, вътре в тях определенията за търсените думи са микроскопично изписани. Без лупа не могат да се четат. Ако той ги дава на редакцията напълно готови графически за публикуване, вината е негова. Ако обаче графиката се прави от чернова и страньорът на вестника изработва нейния графичен дизайн, тогава вината е в редакцията. Така или иначе нещата трябва да се поправят.

Окото на буквите при който и да е шрифт не бива да бъде под 8 пункта. Още повече, че това все пак е вестник за напредналата трета възраст, която биологически е дьоптроносец с отслабнало зрение. Защото и четивността на енигмите не бива да се подценява.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-ДОБРО КАЧЕСТВО

Вестник „Сега” за „Свободно време” оставя само една страница, изпълнена с кръстословица сканди, судоку - лесно и трудно, игри - шах и бридж. Авторът на кръстословицата Николай Пенчев е ново лице в енигматиката.

Налага прекалено много имена на спортисти и отбори. Допуска неточни определения. За думата „леснина” дава определенията „сръчност и лекота”. Обаче „сръчност” ни отпраща към качествата похватност, ловкост, вещина. „Лекота” пък ни нашепва за нещо леко понесено, дори за лекомислие в преносен смисъл, когато се погледне на нещо с неоснователна лекота. Най-точни определения биха били леснотия, леснота. Думата „такт” пък е определена като „ритъм”. Ритъм ни отнася към понятието за равномерно редуване на ударени и неударени срички в поезията. Добро би било простичкото определение „етичност” или „внимателност” = такт.

Могат да се изброят още подобни неточности, но не в цитирането е далечният смисъл, а в необходимостта да бъдем възможно най-точни, по простата причина, че енигматиката е литература не само за прочит, а е предназначена и за вярно решаване. И колкото по-точно е насочено търсенето, толкова по-високо е качеството на публикацията.

В такива случаи, когато има неувереност при определяне на думите, особено ако съставителят не е филолог, не е срамно да се използва помощта на речници. А както личи, Николай Пенчев има заложби за още по-точно определяне на търсените думи.

ДОБЪР СТАНДАРТ

Във вестник „Стандарт” територията на енигматиката се владее от дъщерята на един от титулованите майстори на черно-белите квадрати Стефан Кръстев. И Виктория Кръстева тук пълни мозъчните таблети на четящите с две страници акробатика на ума. Една страница с пъзел, кодирана и судоку - лесно, средно и трудно.

Заслужава да се отбележи, че пъзелът е нов или с друга конструкция графичен дизайн от възприетия стандартен. Или „Стандарт” е против стандартите в списването му. Кодираната кръстословица също е разновидност от отдавна познатите. Графиката обаче е мрежеста, изморява погледа. Опитът да се внесе филигранност в решетката е несполучлив. Необходимо е графиката да се изчисти и тогава без заложената накъдреност целият ребус ще светне. Кръстословицата сканди е съставена добре.

Авторката не допуска „глухи”, нерешаеми букви за трудно разгадаеми думи, употребява българска терминология от всички сфери на живота и науките. Допуска обаче едно неточно определение за думата „пезул”. Определя го като „малко прозорче” по презумица подведена вероятно от „мазгал”. Това е прозорче, но на бойница. А определението би могло да бъде най-точно като: ниша в стена /или място/ до огнищe за съдове. Разбираемо е старанието да се търсят кратки определения, но те не бива да бъдат за сметка на точността. Или за погрешно тълкуване на дадена дума, както е в този случай.

Виктория Кръстева е сравнително млада енигматичка, но има добри заложби да развива интересно словотворчество. Тя е авторка и на страницата за енигматика на вестник ,,Стършел” - ,,Бели квадрати за черни дни”. Тук графиката на сканди кръстословицата е ,,пчелна пита”, което е печелившо разнообразие от традиционния стандарт графики.

Същественото е друго. Информационните квадрати са така поставени, че се избягват глухите квадрати. Това е най-положително, обаче се използват ,,трудни”, с мътен произход или въобще несрещани думи като ,,алота”, ,,онас”, ,,атла”, ,,баа”, ,,ибараки”, ,,каал”, ,,мати” и други. А това не е достойнство за авторката.

ПОХВАЛНО РОДОЛЮБИЕ

Седмичникът ,,Пенсионери” в бр.50 от 13.12 - 19.12.2017 г. отделя 31-а страница на вестника за енигматика под рубриката ,,Забавни минути”. Тя съдържа кръстословица ,,пъзел”, анаграми, шифрословица, ,,Национални герои”, (които следва да намерим на коя държава са) и отговори от миналия брой. Този стандарт - с една страница енигматика, се поддържа постоянно.

Авторката на страницата Силвия Йочева е ново име в бранша, но се справя отлично в това творчество. Не се откриват неточности, графически нецелесъобразности и грешни определения. Придържа се към по-малко популярни енигми. Ако е неин патентът за националните герои, заслужава похвала. Защото всяка литература на първо място е призвана да възпитава читателя към естетически вкус и родолюбие.

В този смисъл редакцията успешно полага усилия в днешното размътено общество и чрез енигматиката да избистря, укрепва и поддържа националното самочувствие на българина.

US ПРЕХЛАСНАТОСТ

Прехласнатост в Америка ни демонстрира голямата сканди кръстословица на седмичника ,,Здраве за всички” (бр.1.2018). Редакционният колектив и съставителят на здравните енигми, вместо да пропагандират здравна политика на този специализиран вестник, те са изтървали само един медицински термин - ,,друго име на витамин В6″.
За сметка на това пълнят ребуса с американски us актьори и филми /както ги изписват/.

В зората на нашата демокрация започнахме възторжено да хленчим кога ще стигнем американците. Е, стигнахме ги! Дори и на книга стигнахме американците, но само на книга. Защото американците се държат за своята Америка, а ние се отдалечихме от Бъългария. Защото всеки американец слави своята страна, а много българи не славят, а ругаят България.

Тази продажност се насажда дори в кръстословиците. Позор! И искаме да прогресираме. С лаладжийски химери не се постига нищо. Вместо тези американски понятия, стратегически похвално щеше да бъде, ако този специализиран и загрижен за здравето ни вестник беше вмъкнал здравна терминология. Не че ще станем доктори, но постепенно и непринудено ще попием и медицински думи. Но, не би! Ще ставаме американци! Това е!

Кръстословицата заема цялата 31-а страница, с достатъчно големи квадратчета, но определенията на търсените думи в тях са мижави, а има възможност шрифтът да се уголеми дори с 2 пункта.

Също прекалено много са имената на певици, но с определения по детски изречени - ,,Песен на Валя” - коя Валя, Балканска, или комшийката Валя. ,,Песен на Надя и Коста Марков”. И още много и много изпети песни само в една кръстословица.

Но да пожелаем - редакцията и авторът на кръстословиците колкото се може по-скоро да оздравеят. Те боледуват от страшно заразна болест!

ЕНИГМИ НА „КОНЦЕСИЯ”

„Губивреме”-то на „Дума” не ще и дума. Действително е губивреме. Необяснимо е как между така хубавите, да не казваме достойни, страници на „Неделник” с „Пегас” и въобще добре списваните проблеми на културата, литературата и изкуствата, се допуска толкова неграмотна страница с кръстословицата сканди.

Авторката Теменужка Стоянова е ново лице в бранша и на кого е дружка не е от значение, но преди да твори, би следвало да научи поне елементарните правила в създаването на такава литература. Примерно в броя от 4 май 2017 г., от 51 информационни квадрати с около 90 броя определения на търсените думи, 1/3 са грешни, непълни или неправилно формулирани.

И понеже са много тези банални нелепости, споменаваме само някои фрапиращи. „Именик на 7 януари” - за Иво. А не е ли за Иван? „Именица на 20 юли” - за Илиана. „Именица на 17 септември” - за Надя. Що за глуповатост?! Употребяват се имена или на герои, или наложени като известни псевдоними - Ивана, Дичо, Графа и тем подобни, а не именни глупости. Или „Шведското име на град Гьотеборг” - Йотебори. „Украса на женски сукман” (а има ли мъжки?) - кене. „Част от манастир” - за метох. Но това определение не е равно на „клон от манастир в населено място”. „Герой от едноименна приказка” - за Алибаба. „Град в Гърция” - за Спарта. Но държава в древна Гърция (или направо в Елада} ни говори съвсем друго. „Град в Бразилия” - Белем. „Река в Русия” - Воп. „Река в Бенин” - Зу. „Селище на Оркнайските острови” - Скар. А къде са тези острови, поне аз не ги знам. „Река в Турция” - Аси. „Териториална единица в Германия” - Амт. „Осетинска буква” - аи.

Голяма филоложка и географка е тази авторка. Измишльотини! Когато авторката изпадне в задънена улица се получава този буламач. Недопустимо е енигматика да се твори от неграмотни за този вид творчество автори. А кой допуска тези аномалии е вътрешен проблем на изданието. И то ще губи все повече читатели.

Следващият брой от 5 май също е пълен със своеволия. Творчество абсурдомания. „Район в Шотландия” - Рейт. (Авторката едва ли знае имената на районите в София, та се грабнала да търси шотландските.). „Град във Франция” - Ди. „Река в Хакасия” - Она. (Къде е тази неизвестна държава, само авторката може да каже.) Вместо „Племе на Огнена земя”, което е известно. „Река в Башкирия” - Суя. „Град в Буркина фасо” - Торла. „Народност в Гана” - Га. А има анимационен филм на Стоян Дуков „Га”, но ние бягаме от българското. „Залив в Канада, полуостров Кент” - Елу. (Авторката едва ли знае колко залива имаме на Черно море, та ще ни рекламира Канадски залив!?) „Река в Русия” - Нюр. „Река в Тайланд” - Инг.

Вярно, могат да се залагат географски названия, но ако не толкова известни, поне видими върху картата на света. И отново „Именица на 21 декември” - Юлиана. Хайде, за липсата на двойно „н” в именниците може да й се прости. Но какви са и тези първолашки определения като: „Цвят от жълто и червено” - оранж, вместо портокалов цвят, или керемиден дори. „Управление на войска” - щаб. По естествената логика отговора следва да го търсим като „щабиране”, което също е велика глупост. Но ако формулировката е „Орган за управление на войска или войскови части”, тогава отговорът ще е „щаб”. А колко по детски са поднесени определения като: „Мъж, който отсъжда в съд” - съдия. Или “Командир на военни кораби” - флагман, а това е командир на ескадра. Или „Течащ водоем” - река, вместо „Голям воден поток”.

Ето такива течащи нелепости има в творенията на Теменужка Стоянова. И дори не могат да се изброят. На всичко отгоре и отговорите не отговарят на кръстословицата от миналия брой - от 4 май, а са от съвсем друга кръстословица.

Изглежда, че енигматиката в този вестник е отдадена на концесия на авторката Теменужка Стоянова и тя може да прави каквото си иска.

,,ИГРИ” ДО ЗАИГРАВАНЕ

Седмичният ,,ТАБЛОИД” на new media grup в понеделник (примерно бр. 48 от 11-17 декември 2017), под рубриката ,,Игри”, за енигматика отделя четири страници. Първата е изпълнена с класическа кръстословица, визитни картички, кръгословица и сканди кръстословица с автор отдавна известния ни автор и далечен приятел от Габрово Борис Беров.

Втората - съдържа цифрословица = на кодирана, открийте разликите в картинки, лабиринт, судоку (за начинаещи, напреднали и експерти). Третата - побира голяма сканди кръстословица. Четвъртата - има дублетка, магически квадрат, игрословица, какуро (разновидност на судоку) и отговори от миналия брой.

До тук много добре! Но да видим под тази игрива рубрика играе ли се по правилата право българско хоро, или се заиграваме с енигматиката.

В класическата кръстословица думата ,,екарисаж” се определя като ,,преработка на животински остатъци”. По-правилно е да бъде ,,място, или цех за изгаряне на животински трупове”. За ,,овал”, вместо ,,дъгообразна извивка” следва да бъде ,,елипсовидно, или яйцевидно очертание”. За ,,ОИК” - ,,общинска избирателна комисия” (съкр.), но абревиатурата е по друга - ОбИК.

По-нататък следва географската абсурдомания по световната карта - индийски град, предградие в Мумбай, Индия; белгийско селище; голям нигерийски град. Оле, мале! Абе, драги съставители, научете първо българските градове и красиви места, (защото дори и една депутатка, за срам и позор, преди време се оказа, че не знае градовете в България), пък след това се завирайте в световната джунгла, по простата причина, че никой читател няма да запомни измислените географски точки. Нито ще получим значими географски познания.

В сканди кръстословицата Борис Беров е добре с граматиката, но той също не бива да подценява точността на определенията. Примерно ,,Срив, спад” не е точно определение за думата ,,пад”. Това е наклон за водата във воденичен улей. Неточността в определението се повтаря и в брой 1 (8.01.2018). За ,,шарф” - ,,вид женска кърпа” не е точно, а е ,,тънък шал за рамене, шия или глава”, а също и ,,параден офицерски колан”. А защо думата ,,сам” е пратена чак като ,,град в Бенин”, а не е сложено простичкото определение като усамотен, самотен човек, единак. Ех, още грешки на растежа, простимо е!

Какви още грешки се допускат в брой първи? Продължава да се дъвче ,,именик” на тази или онази дата. ,,Вид планинска долина” би следвало да се реши като ,,слог”, но засичащите се думи го решават като невъзможната дума ,,трог”, което решение е непоклатимо. За думата ,,баа” с ,,глуха” първа буква ,,б” и с определение ,,египетска марка дължина, равна на 3 метра”, би следвало да се търси друга постановка на думите. Не знам дали са подходящи и ,,ям” - ,, град край Москва”, и ,,оук” с определение ,,бук” на английски. Приятел ми е Беров, да извинява, но забележките са за обща полза.

Най-голяма е абсурдологията обаче в неподписаната сканди кръстословица на третата страница от рубриката. В шестдесетте информационни квадратчета почти 40 процента от определенията на думите са неточни или грешни. Дори няма автор за нея, че критичните бележки да имат по-голям ефект на въздействие, но, по ,,почерка”, вероятно авторката е Теменужка Стоянова, която и във вестник ,,Дума”, от бурилката не изкарва дори бучица масалце за смазване на речниковия си фонд и граматиката.

Фрапиращи определения тук са - ,,именица на 9 декември”, ,,именица да 7 юли”, ,,именица на 5 май”, ,,именица на цветница” и ,,именица на 24 декември”. Да се хване човек за главата, па да я блъсне в нейната, че да й просветне нещо. Пък има още нечувани и невидени реки по света, гръцки букви. Не е ли по-престижно първо да научи българските, пък след това да се гърчее колкото си иска.

Хайде, само веднъж да се изпише ,,именица”, вместо ,,именница” е простимо, но и редакторите да не обръщат внимание на всичката тази бъркотия е неприлично. А в брой 1, 2018, голямата сканди кръстословица на стр. 3 (29), продължава да повтаря ,,именици”-те с пълна пара. ,,Река в Полша” - ,,Орз” с ,,глуха” първа буква. Не се зачитат и още други ,,глухи” букви. Също и ,,град в Полша” - ,,Жнин”. ,,Река в Сърбия” - ,,Лиг”. А ,,именица”-та на Тодоровден” пък е станала ,,Дара”. А за да е ,,Дора”, би следвало хоризонтално засичащата се дума за определението ,,Ливада, пасище” от ,,Чаир” да стане ,,Чоир”, и в речниците да се впише като ,,новица” с голяма гърбица.

Дано редколегията на вестника, списван така шикарно и зашамарено по всички голотии на държавата, да отстрани и тези нелепи слабости. Това е напълно в нейните пълномощия!

ПРИЯТНИ УСМИВКИ

Какво е състоянието на специализираните в бранша издания?

Спираме поглед върху най-реномираните специализирани списания на ИК ,,Захлас” на издателя Ярослав Пантев от Русе. ,,Захлас”, ,,Забава” и ,,Усмивка” излизат в 36 страници с кориците. А през 2017 г. тръгна и с ново заглавие ,,Пъзел”. Още на обложките издателят афишира - ,,Лесни и приятни кръстословици”. И това е добра реклама.

Брой 12, 2017 година на ,,Усмивка” съдържа 30 сканди кръстословици и 2 шведски, които не са съществено различие от кръстословиците сканди - защото и Швеция е скандинавска държава, откъдето при нас дойде преди повече от 30 години скандито.

По-важно е друго. Издателят яростно държи пулса на читателите. Тези издания най-много се търсят, предпочитат и решават, т.е. четат. Още с отварянето на страниците обаче на окото се набива дребният шрифт. Разбираемо е, че поради малкия формат на списанията малки са и квадратчетата, но в повечето случаи в информационните квадратчета се намира място. Тесният шрифт позволява окото на буквите да се повиши с още един пункт. Примерно на трета страница само две квадратчета са с по-дълги определения.

В едното ако вместо ,,Марка наш крем за бръснене” се изпише само ,,Крем за бръснене” марката ,,Каро” се решава дори само със засичащите се букви на думите. Също и в другото може да се съкрати, като бъде само ,,Френски художник” без творбата ,,В лодката”. Това са дребни забележки, важат и за другите страници, не бива да се възприемат като дидактика какво да се прави, а касае методологията в творчеството. Уголемяването на шрифта обаче е наложително и издателят само ще спечели още повече читатели.

Какви по-забележими неточности и грешки се допускат?

Ярослав Пантев на стр. 9 определя РЕП като ,,павилион за вестници”. Абревиатурата обаче е само РП - разпространение на печата, а говоримо е РеП. Но и павилионът не е РеП, а РП е като отдел в учреждението Български пощи. ,,Читалище” не е ,,просветно дружество”, а самата сграда за просветна дейност. Има и списание ,,Читалище” на СБП. На стр.22 ,,Антена” е определена като ,,Приемник на радиовълни”, но приемник е целият апарат. По-правилно би било да се даде като ,,проводник, или устройство за улавяне на радиовълни”. На стр. 32 думата пинта от ж.р. е преобразена в ,,пинт” от м.р. и е определена като ,,плосък съд за течности”, каквато дума няма. От английското pint русизмът е ,,пинта” и означава ,,единица мярка за обем на течности и зърнени храни с различни стойности за различните европейски страни и наистина малка мерна единица - навсякъде под литър. У нас обичайно думата ,,пинта” е със значение ,,малък пръстен или калаен съд за ракия”.

Авторката Надежда Асенова на стр. 3 допуска нахално грешно определението ,,плоско железче за подметка” с решение ,,нал”, каквато дума няма, или ако има, трябва да я търсим другаде. А плоското железце е за токче на обувка и думата е ,,налче”. Такова съчинителство е крайно нежелателно.

Съставителят Петър Петров допуска търпими, но все пак неточни определения - за ,,тегел” - ,,вид шев”, вместо ,,машинен шев”. Думата ,,редакция” е определена като ,,редколегия”. Редакция обаче е учреждението, органът, който издава вестници, списания, книги и др., а редколегията е част от персонала на редакцията, който подбира материалите за публикуване в отделните броеве.

Красимир Максимов определя „камънак” като ,,купчина камъни”, което определение ни препраща да търсим решение ,,грамада”, а по родопски ,,гармада”. Но определението би следвало да бъде ,,каменисто място”. И ,,похлупак на лампа” не е точно за думата ,,абажур”. Абажур се третира като ,,приспособление към лампа за украса или за омекотяване или насочване на светлината”. ,,Термин от покера” за думата ,,фул” с ,,глуха” първа буква ,,ф”, за читатели далече от покера, е трудно вярно решима дума. А точно тук би следвало да бъде ,,лесна и приятна” кръстословицата с определението ,,копче за дреха”, или ,,плочка за игра на табла” и решение с така познатата дума ,,пул”.

Любомир Яламав определя думата ,,квадрант” като ,,сектор от кръг”, а по-точното е ,,една четвърт от кръг”. А ,,амок” не е ,,внезапна агресивност”, а ,,изпадане в лудост”, но не е задължително и равносилно на агресивност.

Тези пропуски са лесно отстраними, но обобщено може да се каже, че издателят провежда добра редакционна политика. Пусна и новото списание ,,Пъзел” в същия формат и обем. Имаше и ,,Унес”. Обогатява палитрата от енигми. Авторите почти не допускат нерешими крайни ,,глухи” букви на думи. Същевременно се употребява тесен кръг лексика, която ще омръзне на читателите.

Някога критик беше казал за един поет, че си служи само с около 100-200 думи и пак е добър поет. Енигматиката обаче разполага с неограничен арсенал от думи (като главно се подбират съществителни имена) във всички сфери на човешкото познание. И това богатство следва да се използва максимално полезно и добре за разширяване кръгозора и културата на читателите, така вдадени в тази чародейка - енигматиката.

Следва отново и отново да се напомни на всички автори и издатели, че енигматиката, преди всичко, също е литература и култура, а след това забава и гимнастика на ума. А това ни задължава да бъдем още по-прецизни в нашата издателска дейност.