ЮНГА
- На носа! - изкомандува капитанът, стар опитен моряк, свикнал веч с бурите на открито море. Блед, но спокоен, с твърд глас издава той команди. Моряците едва се крепят на борда, но бързат заняти в работата, мълчаливи и уверени.
Вълните ръмжат и подмятат кораба в безкрайното море. Всред влажната и тъмна нощ не вижда се нигде здрац надежда. Бушува морето и в неговия яростен рев заглъхват късите заповеди на капитана.
На носа, при суровия Мардош, е юнга Влади, привързан от 2 котви. Плющят въжата, фучи вятъра и напъва да разкъса платната, а Влади се е взрял в тъмнината напред.
Вълните все по-големи, грамадни, като планини прииждат една след друга, подемат кораба на вис и спущат долу - във водни долини.
Заливат те кораба, водата се стича по кожената дреха и шапка на Влади, а Мардош го е прихванал крепко, както баща своя син и мълком се те взират във водите напред.
Как величествен и горд бе платноходът, когато при изгрев слънце напускаше пристанището, на път за Зумдулдаг на малоазийския бряг, откъдето каменни въглища пренасяше; сега играчка на вълните - нищожна треска.
Дете играе си с черупка: ту гальовно го подига, ту метне го настрана, тъй и морето в нощната тъма се гали, дор не изгуби вяра морякът в своите сили.
- Кормилото тъй дръж! Юнга, напред!
- Огън - извика от висината на вълната и протегна ръка Влади, Мардош го погали мълком с ръка. „Това са подмамливите огньове на лазове, пирати по тези брегове, но знаем поне где сме сега. Докато сме с вяра, ний ще победим, в залив там ще се заслоним”.
Отпусна го той и при капитана на доклад се яви. В поклащането на главата той видя волята му и при малкото оръдие застана: гръм един…, два… и огънят угасна.
Сутринта вълните бяха кратки, като да не бе същото море.
Това бе второто негово приключение. Оставил той бащин дом в неволя, към далечните страни се отправи, да търси богатства, да търси блага за род, за бащин дом в ранни години.
Варна, 30 юли 1928 г.
