Денчо Владимиров

Щрихи към портрета на един журналист

Новите информационни и комуникационни технологии дадоха неподозирани шансове за изява на мисловните хора и у нас. Дойде чудото - появиха се нови несънувани възможности човек да казва това, което мисли без да му захлопват вратите в редакции - появи се новата трибуна - Мрежата!

Така и Христо Казашки, след изживения шок и катарзис в годините на подлия и лъжлив Преход, с придобита нова професия на телевизионен журналист, след серия захлопвания на врати пред него от страна на казионните телевизии, открива и една отворена врата - в Мрежата, в Ютуб!

И лицензира там свое телевизионно месечно предаване “Открито за покритото”. И така от тази своя нова гражданска трибуна продължава да размахва по донкихотовски копието и да казва това, което мисли и това, което го боли като гражданин и като журналист.

Отделяйки пари от съвсем скромния си пенсионерски бюджет за хонорар на операторите, той е осъществил няколко предавания. Надеждата му е вече да се обадят и спонсори, рекламодатели. Засега си остава само с надеждата. И въпреки това е решен да продължава .

Вече е получил окрилящо го благодарствено писмо от ЮТУБ, защото творците от тази световна медия са оценили неговия професионализъм. Горд е и за това, че едно от предаванията му вече получи възторжени отзиви от другия край на света, САЩ, Чикаго.

Топли са отзивите и от Бърно, от Германия, от много градове в България. Последното си предаване той посвети на новата си книга “България умира тихо!” в заснет репортаж от представянето й в Международния медиен клуб към вестник “Приятелство” в Пловдив.

И чрез ютуб премиерата се оказа с публика …от целия свят. Ето го чудото на двадесети и първи век, чудото на новите технологии и възможности за контактуване на хората от синята планета! Така викът на автора публицист за съдбата на малката държава България и нейния топящ се народ стигна до земляните от всички паралели и меридиани!

Съпричастно с написаното в книгата, в това предаване звучи по глобалната медия и развълнуваният глас на рецензента - представилият го литературен критик Марин Кадиев, председател на Съюза на независимите писатели в България:

“Христо Казашки е известно име в съвременния български духовен свят. Като журналист в печатните и телевизионни медии той винаги търси невралгичните в днешния живот на България. Той е автор с остра социална чувствителност.

Самото заглавие на последната му книга “България умира тихо!” насочва към печалния извод: България се движи все по-надолу. Заглавието на книгата смущава, стряска. Но всичко под това заглавие е документирано, обосновано.
Авторът дълго е проучвал, констатирал и чак след това анализирал. В подкрепа на своите изводи той се е опрял и на други автори и надгражда фактите!

Пишейки за изчезването на българското село, той се убеждава лично в погрома от срещите си с хората, нагледно илюстрира и коментира демографските данни. Четиридесет и шест заглавия в книгата говорят за 46 рани и болки върху снагата на България.

Авторът доказва с примери нещо страшно - че Властта е забравила народа! Народът, който върви надолу в своето социално страдание, а властимащите богатеят. Казашки акцентира на това, че в България има над три милиона българи, които едва свързват двата края. Милиони са вече напуснали страната поради отчаяние и безизходица.

Авторът е от Северозападна България, а това е най-пострадалият през “демократичния преход” район на страната. С десетки изчезнали села. Това е и картината в цяла България, стотици вече умиращи села! Опустошение, каквото историята на България не познава. Останки като след война. Примери в книгата много…”

За “управлението” на СДС с министър-председател Иван Костов, време на най-престъпната власт в новата история на страната. Хиляди предприятия “продадени ” за “жълти стотинки”! Как стана това? Как се допусна това?

В книгата има много примери за забогателите за сметка на народа в мътните води на прехода. Ще има ли кой да им потърси сметка? Кой ще спре демографската катастрофа? Едни българи умират, другите се изселват по света, кой ще остане тук на територията на България? Територия, към която имат апетити много националности.”

Най-силно ме порази, подчертава критикът, откритият от автора доклад на еврокомисаря Йоханес Хан. От този, скриван още от народа доклад, Казашки е публикувал в книгата откъса, който драматично ни касае нас, българите.

Констатациите на еврокомисаря по демографските въпроси в ЕС, прогнозите му за бъдещето на българския народ и държава, звучат страшно за всяко българско сърце и ум.

“Така повече не може!!!” - чуваме викът на автора в тази книга. Падането надолу продължава! Нас ни управляват непълноценни държавници, комерсиални. Нима няма умни хора в България? Има, но управниците на всички времена странят от тях. Те не искат да имат умни хора около тях.

Умният човек се потиска, унищожава. Идва пагубен колониален либерализъм. Идва национална катастрофа. Идва чудовищен колапс в държавата ни. Къде е спасението?

И авторът ни подсказва: “В това - да се пробудим след опиума на лъжата, да надмогнем страха и апатията и да издигнем своя граждански глас!”
В това е и мисията на тази книга… ”

Сега Христо Казашки подготвя нова книга, нови телевизионни предавания.
Значи - продължава и маратонът с препятствия в журналистическата професия.

И няма как да е иначе, защото както моя милост е написал в една книга:

“ЖУРНАЛИСТЪТ Е ЧОВЕК С ДУХ НА ИЗЛИТАЩ САМОЛЕТ, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА КАЦНЕ”.