Георги Н. Николов

Силуетът на човечеството е безкрайна мозайка от дела, спомени, копнежи. Едни от тях са незначителни и времето бързо ги забравя.

Други пък, с мащаба на стореното, увенчават създателите си - философи, строители, военачалници, религиозни дейци, еретици, със заслужено безсмъртие. Отразено в епос и химни, картини, литературни произведения, музика.

Наскоро и у нас художествената литература се обогати с нов исторически роман - „Спартак, гладиаторът”, роден под талантливото перо на Павлина Павлова и отпечатан в издателство „Български писател”, 2017 г.

„Ако, докато го четете - споделя авторката - почувствате вълнение и гордост, вероятно в кръвта ви има наследство и от славните ни прадеди като тракиеца Спартак - синът на Родопа планина”.

Наистина, духовната съкровищница на света вече съхранява, осмислено в цветовете на романтизма, емблематичното произведение на Рафаело Джованьоли „Спартак”.

Но двете книги имат общи допирни точки само по отношение на историческата канава, върху която са градени сюжетите. Един от основните акценти в художествената интерпретация на Павлина е върху полумитичния роден край на гладиатора. С достигналите до нас автентични сведения, религиозни вярвания, предания, тайнствени обреди.

Споени в ярка художествена монолитност, те се превръщат и в идеен център на книгата, потопявайки читателя в бита, културата, войнствеността и неспокойната красота на тракийската античност. От която щедро са заимствали елини и римляни, по-късно: предците ни и много още народи на Балканите и в Европа.

„Както всеки голям народ, така и нашият, тракийският, беше пъстра смесица от племена, всяко със своите странности и диалекти, но ни обединяваше обичта към земята и природата, изумителната ни храброст и липсата на страх от смъртта. Раждахме се свободни и отстоявахме това си право с оръжие в ръка.

Всички ние сме арийци, затова и най-древното име на Тракия е Ария. Първи сме започнали да се занимаваме организирано със земеделие и скотовъдство. Нашите златари и ковачи бяха известни далече зад границите ни, от тях се учеха на майсторлък. Само да можехме да обединим всичките си племена в една общност, в една държава, бихме били непобедими…”

Спомените и изконната гордост от съзнанието чий потомък е, се превръщат в целебен извор за бъдещото оцеляване на главния герой.

За ролята му на обединител на нищите и знаме на независимата личност. Защото преди да стъпи на пиедестала си, бъдещият предводител на робите е „благословен” да вкуси до дъно от личното страдание.

Чрез поуките от него и харизматичното си обаяние да се възвиси до легенда, вълнуваща поколенията с жертвоготовност и осъзната, необичайна за времето човечност.

Той е ранен вестител на нов тип обществени отношения - свобода, равенство, братство, залегнали векове след него в републиканските принципи на редица държави.

Но осмислени и осъзнати още в дълбока древност, а по страниците на творбата - сполучливо припомнени и чрез няколко кратки хроники: „Историята за сътворението на света”, „Историята на Потопа”, „Легендарната Семирамида”, „Орфически тайнства”, „Египетска приказка за лъва и мишката”, „Притча за цар Соломон и великата тайна на живота”…

Неусетно повествованието се разраства до нравствен летопис на епоха, в която за правото да съществуват се борят животът и смъртта. Пролятата кръв в името на независимия дух, строшените окови срещу узаконеното римско „право” и любовта, бранена със стиснат меч.

Редом до пълководеца са най-близките му бойни съратници, Мирца и Лаодика, а на финала - децата му Бологес и Кайнуха. Легионите на врага, многократно обръщани в бяг, отстъпват пред величавата героика на обезправените, нищите, отритнатите. Сложили кости по италийските полета, за да се възродят в съзнанието на цялата планета…

Друг важен тематичен пласт в книгата на Павлина Павлова е именно римският. Публий Вариний, Марк Теренций Варон Лукул, Гай Касий Лонгин, Марк Крас и редица още персонажи са олицетворение на свят, съграждан завоевателно в реки от кръв.

Днес градът на Ромул и Рем олицетворява държавност, съвместила лицето на извисената духовност, на политеизма и философското възприятие за реалността с безчовечната жестокост и масовото изтребление на „низши” твари.

На последователна геополитика, основана върху аргументите на по-силния. На цивилизация, насаждана с огън и меч. При толкова примери за покорени народи, пречупени съдби и изтрити от земята „варвари” господството й изглежда ненарушимо… докато на голямата политическа сцена се качва феноменът Спартак.

В книгата на Павлина той не е разпнат на кръст и се връща по родните земи, за да започне делото отново. Това е недвусмислено послание, че правдата не може да умре, нито стремежите за независимо съществуване - потъпкани. Над всичко тук се извисява вярата, че роденият свободен, когато се бори, до сетен дъх не може да бъде победен.

И не тиранията и жестокостта, а хармонията, взаимното доверие и обич осмислят Земята в безкрайния й космически път. Не войните и писъците на умиращите, а невинният поглед на младенците, чакащи от нас добротворство и мир…

Чудесен поет и увлекателен разказвач, с творбата си Павлина Павлова внася нови измерения в досегашния художествен градеж на историческата памет.

Романът се появява в смутни дни на безродие, изопачаване на националното минало и откровен слугинаж пред чуждестранни „приятели”. На образование, духовност и култура, трудно оцеляващи в условията на държавно безхаберие.

Нека разгърнем страниците на „Спартак, гладиаторът” с доверие. То изцяло ще бъде оправдано. Все пак, ако съвсем хипотетично тази светла личност се възроди отново и ни призове да посочим днешните българоубийци, ще го сторим ли? А после какво?

Да четем, да помним и мислите ни да са смели, а надеждите - с крила, е посланието на авторката. Която изключително вярно е усетила потребностите ни от всякакъв вид разкрепостяване.

И с книгата си съживява личното достойнство на сивите сенки, превърнати от делника в безлика маса. В която бълбукаме към дъното и ние, услужливо забравили чии потомци сме и какво са очаквали предците от нас…