Тодор Бакърджиев

Практиците дърпат към себе си черга, а романтиците - летящо килимче.

Лудост би било всички да са нормални.

Мълчанието говори, когато е изкуство на премълчаното.

Ако нямаше предчувстия, чувствата щяха да са по-спонтанни.

Някои пословици са пословично тъпи.

Бръснат си главите, но не могат да си опекат акъла.

Рядко има готов изход - обикновено се получава чрез разрушения.

Мозъкът не може да докаже, че главното не е в сърцето.

Бесилото е било завръзка на много исторически драми.

Не обръщай внимание - на обратната страна е същото.

Професионалният читател е за предпочитане пред слабия литературен критик.

Рядкост са нехарактерните актьори - повече са безхарактерните.

И своеобразието става еднообразно.

Който не познава мълчанието, може да се удави в думи.

Отречи се от всяко равнище, за да не те съпоставят.

Чашата на търпението прелива най-бързо, когато в нея сипваме концентрат.

Всяко откритие закрива някоя друга възможност.

Животът е случайност на предопределености.

Да си затваряш очите също е мирозрение.

Понятието “чисто печалба” подсказва, че подготовката й е била мръсна.

И най-любознателните не искат да знаят, че ще умрат.

Някои до края не разбират, че се спъват в прага на собствените си възможности.

С изключение на песимизма всичко се модернизира.

На Кръста принадлежат всички посоки.

За духовете е лесно да запазят присъствие на духа.

Големите дяволи в брака се оказват рогоносци.

Житейските уроци се забравят от много преговаряне.

Отегчението от мъдростта също е въпрос на философия.

Мъдростта живее благодарение на непрекъснатото й опровергаване.

Като бездействаме, пак правим затруднения.

Светските звезди мислят, че светят и в тоалетните.

Когато непрекъснато влизаш от лабиринт в лабиринт, не вярваш в безизходицата.

В края на всеки път знаците нямат значение.

Нравственият професионализъм е най-дефицитният.

Може би положително е само небитието.

Екстремист е и този, който мечтае за крайна мисъл.

Подозирам, че ще корумпират и служебните кучета.

Както е тръгнало, може да отиде навсякъде.

От даване на много акъл някои стават безумни.

По-лесно е да нямаш срам, отколкото да го загубиш.

Животът никога не е хубав без разкрасяване.

Животът може да е глупав, но ни предлага гениална безизходица.

Съпоставимите неща са най-враждебни.

Всяко начало прикрива своя свършек.

Страхът от неизвестното ражда стремежа към известност.

Много неща свършват без признак за създаване.

Най-чуплива е линията на възхода.

Водачът е принуден да живее стадно.

Животът изглежда анархия, в която умираме системно.

Всяка лъжа провокира истината, но и обратното.

Незабравимото не се нуждае от запомняне.

Общоприетото е съмнително по презумпция.

Самотата най-бързо ни нипомня за другите.

Изглежда трябва да си ръб, за да премине животът ти по-гладко.

Залитането не разширява пътя.

Трудът усъвършенства трудностите.

Уморително е да се живее за едно умиране.

Безпътицата не се зачерква с магистрали.

Можеш да се уплашиш от живота и заради неговата продължителност.

Само квантовата физика ни спасява от физиологията.

Без кризи духът не може да докаже своето съществуване.

В борбата с престъпността на тепиха няма съдия.

Дори изкуственият интелект няма да рационализира естествените нужди.

И да се отиде на друга планета, тоалетните трябва да се почистват.

Корупцията може да се модернизира, съвестта - не.

Най-бързо се чупят рекордите по глупост.

И сънят, че умираш, може да те разочарова.

Най-постоянното нещо в собствения ад е, че дяволите се сменят.

Може да се умре и от суетата на измисления героизъм.

Гладуваш ли за истината, накрая губиш апетит.

Сизиф никога не е гледал на пътя си високомерно.

Историята се повтаря - не може да мине в по-горен клас.

Сблъсъци има и по пътя на най-малкото съпротивление.

Да се страхуваш от нищото е все пак доказателство, че си в нещото.

Животът и смъртта са еднакво насилствени.

Само времето съществува от незапомнени времена.

Не може да се изобрети хронометър за временност.

В криминалистиката скелетите са полезни изкопаеми.

Повечето се срамуват от учтивостта, а не от раболепието.

Всеки завършва като свършен човек, но малцина са свършили нещо.

И последният писък на модата ще стане предсмъртен.

Адам и Ева не могат да се оправдаят с нещастно детство.

Най-светлото бъдеще може да се окаже ядрено сияние.

За да избегнеш горчивата си чаша, пий направо от бутилката.

Човекът се повтаря и с цел да удължи живота си.

Свлачището носи и камъни, които са тежали на мястото си.

Едни наливат масло в огъня, а други направо хвърлят огън в маслото.

Към смъртните грехове спада и неспазването на Божиите заповеди.

Треската за злато е по-отвратителната и от маларийната.

Афоризмът е жанр с най-малко стилистични грешки.

Никой не се нагърбва да изправи народа.

Това, че постоянно търсим истината означава ли, че тя е микроскопична?

Международното право става все по-кривогледо.

Мисли позитивно, макар че и тази поза уморява.

Спокойствието изисква усилията на безразличието.

Спрямо смъртта и алеята на славата е кьор-сокак.

И разпускащите трябва да се стягат за вечния път.

Мизантропията също е доказателство, че нищо човешко не ни е чуждо.

Присъдата на историята е по-често условна, отколкото ефективна.

Най-трудно е да си представя възможностите на въображението.

Завоите на живота са за да намалим неговата скорост.

В битката между живота и смъртта победителят винаги остава на небето.

Земният свят е престъпник в оковите на гравитацията.

Свикналите с традицията трудно излъчват водачи.

Компромисът е единица мярка за приспособимост към излишното.

Дори в реда на нещата трябва да се прави инвентаризация.

И насън разхождаме смъртта си.

Саморазправата със себе си става и чрез удоволствия.

Основният спорт на живота е изпързалването.

Двусмислието не прави истината по-дълга.

Надеждата е и скрит синоним на страха.

Човекът изисква внимание - той носи катастрофи.