Лозан Такев

„Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти!”

Тези четири стиха на Иван Вазов, произнесени при откриването на Европредседателството от Председателя на Европейския съвет Доналд Туск на български език взривиха залата на Народния театър „Иван Вазов”, просълзиха зрителите, възторг заля и социалните мрежи.
Холандецът Хюго Брейди, който готви речите на своя началник поляка Туск явно е подбрал добре текстовете в цялата реч. Но той вероятно познава цялото произведение на Вазов и не би се осмелил да посъветва да вземе редове и от втората и заключителната част на „Отечество любезно”…

Явно и официалните лица не познават писаното през 1882 г. в Хисара от народния поет, затова така щедро ръкопляскаха и се радваха на находката Доналд Туск да разиграе патриотичния и родолюбив мотив в речта си, с която ще бъде запомнено предимно Откриването у нас през януари т. г….

Радваха се и Юнкер, и държавният глава, и Лиляна Павлова, и премиерът, и Цвета Караянчева, и цялата зала,защото освен реверансът на Председателя на Европейския Съвет, те въобще не познават цялото стихотворение… У нас само циганите карат до края песента, както се казва…

В социалните мрежи, в медиите също никой не се сети да прочете, особено в края на Вазовата творба лиричната присъда на автора.

А ето какво ни казва Иван Вазов преди 136 години:

„Ти рай си, да: но кой те прилично оценява!
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято нерядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да: но кой те прилично оценява?

Ах, ний живейме в тебе кат същи чужденци
и твоя дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-малко те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нас нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци.”

Хисара, 1882 г.

Нещо, което доста вече се доближава след 136 г. от създаването на творбата и особено 28 години след поредния революционен и исторически преход,в който задраскваме историята и литературата, която временно някому пречи…

Е, не мисля, че пак така щяхме да ръкопляскаме, ако Доналд Туск ни беше отворил наистина очите, ако прочете и част от последните цитирани Вазови редове…

А може би ги е оставил за Закриването на българското Европредседателство след шест месеца. Нещата няма да се променени чак толкова, че да не са актуални и валидни. Даже да посегне пак на български към сакралното признание на дядо Славейков „Не сме народ, а мърша…”

Но като гледаме и слушаме отчетите от Президенството в първо и второ лице и реакцията на управляващите в първо лице, като чуваме отново бек вокалите на премиера било за втория кабинков лифт, било за третия социален пол, било за четвъртата власт, било за петата колона, било за Шестото ни чувство, за вота и референдумите, за ратификацията и молитвите от амвона и християнските църкви, било за корупцията, престъпността, свободата на словото, бедността, фалшивите новини, насилието изглежда като детска играчка.

Макар насилието у нас да не е само върху жени и деца, а над бездомници, възрастни хора, медици, учители, журналисти, върху всички нас.

Понякога насилието е най-голямо пред домашните екрани, когато политици, коментатори, шоумени, водещи, при това добре платени, го упражняват ежеминутно, а ние наистина гледаме и не вярваме на ушите си, или слушаме и не вярваме на очите си…

Отечество любезно…