ТАКА И ВАКА

Донка Колева

ТАКА И ВАКА

Зинал с ей такава паст,
той безспирно възхвалява
този, който е на власт,
че и на глава застава.

Но когато падне, пръв
го замерва с камък остър.
Може да му пусне кръв
или да го халоса просто…

Така-вака… все се слага.
И когато стане нужда
със едно лице си ляга,
с друго се събужда.


НА ТЕАТЪР
/ретро спомен/

Гласих се дълго, закъснях,
а вървеше премиера
на пиеса. Мислех: “Ах,
дали место ще си намеря?”

А в салона-десетина:
млада двойка бе във ложа,
на балкона само трима
и това е. Пази Боже!

В тоя храм на Мелпомена
/що за евтина реклама/
артистите на тази сцена
бяха повече със двама.


СПОР

Млад пет и поетеса
спорят двама, без намеса…
Всеки четка свойто его,
че си има само него.

Тя се хвали с точна рима,
в лириката била ,,прима”.
Той владеел акростих,
бил във хайку-то велик.

И когато притъмняло
чак тогава се разбрало:
тя е по-добър поет
със едни гърди напред.


МЪЖКА ИЗПОВЕД

Жено моя, буцо ледна,
с рой девойки бях. Сред тях
на късмета си да седна,
точно тебе ли избрах?

Хем не струваш, хем се дърлиш,
хем си ходя неопран;
хем ме скубеш, хем ме пърлиш,
хем ме пържиш във катран.

Жено, стига, тъй не бива!
То поне да бе умница…
Ех, във зимен сън почива
даже мечката-стръвница!