ПИРИН
ПИРИН
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак.
Вървя сред борове вековни,
що шепнат за хайдути и за бран,
за люде всеотдайни и бунтовни,
де бранели народа от тиран.
Излизам на поляна, сред която
ромоли ручей ледено студен.
Поспирам да погледам езерата
разстлани в ниското под мен.
Величествени се издигат върховете
подпрели небесата с рамене
где еделвайс - туй чудно, нежно цвете
по острите им зъбери расте.
Дълбоко вдишвам аромата,
на боровете свежия упой
и сякаш диаманти по земята
росата е разхвърлила безброй.
Притихнал сред вълшебната омая,
като че ли с природата се слял -
за мен това е на земята Рая,
живота аз за него бих си дал.
ЛЕГЕНДА ЗА БОЯНСКИЯ ВОДОПАД
Старинна легенда нашепва гората
за рицар безстрашен и смел като лъв.
В огнени битки калил си ръката,
щом рогът отекнел - бил винаги пръв.
В трудни моменти той царя си пазил,
с тяло засланял от вражия меч.
В кървава кал и по трупове газил,
врагът ужасен се разбягвал далеч.
С похвали и почести обсипал го вожда -
Боил го нарекъл и крепост му дал,
подарък направил му златна одежда,
приказен кон, меч и кинжал.
На пиршество шумно в двореца поканен,
в негова чест обявили турнир.
Болярите мразели рицаря страшен -
народът го тачел: за тях бил кумир.
В общата врява, музика, песни,
седял той бледен и с поглед унил -
едва се допирал до гозби чудесни,
от руйното вино дори не отпил.
Повикал го Царят и рекъл му благо:
- Кажи ми, Боиле, що тъй те мори?
Не свиди се мене, ни мило, ни драго,
ни врача ми личен, де всичко цери!
Цвета на войската ми - моята гордост,
не искам да бъдеш без битка пребит.
Измами те някой с някаква подлост -
ще бъде наказан: на кола побит.
- О, мой Господарю, пред теб коленича
и верен ще бъда доклето съм жив,
че тъжен съм днеска, това не отричам,
от сън се събудих жесток и горчив!
Боянската твърд що лани получих,
с горите над нея и бял водопад:
за него аз нещо в съня си научих -
тълкува го Вещер превит - белобрад.
В съня си видях аз красива девойка,
изящна и нежна - същинска сърна.
След нея пристъпваше вярната дойка -
защото девица не ходи сама.
Таз прелестна фея сърцето плени ми
и влюбени лудо ний свихме гнездо.
Не мина година с близнаци сдоби ни -
момче и момиче с коси от злато.
Но някои злодеи що трона ти искат,
решили от мене да почнат със зло.
Близнаците с камък във вира затискат,
а майка им вкупом сквернили! Било…
От срам и от мъка по рожбите свидни
в гората се скрила кървяща и луда!
Демони се кискат, зловещи, ехидни,
в тоз миг на безкрайна тъга и възбуда!
До бял водопад се намерила в здрача
и долу съзряла две малки телца.
От болка и обич в бездната скача -
в смъртта си да бъде със свойте деца!
Щом рицарят свърши, неловко мълчание
в тронната зала настъпи за миг
и само от факлите меко сияние
проблясваше в шлема на някой войник.
Пръв Царят съвзе се и тропна с меча:
- Я, вино налейте във всеки бокал.
Достатъчно чухме за сънища вече,
Боила ще женим - тъй дума съм дал.
И там появи се красива девойка,
изящна и нежна - същинска сърна.
След нея пристъпяше царската дойка,
защото княгиня не ходи сама.
И днеска, когато замръкнеш в гората
и сенки се спуснат над бял водопад,
сякаш, че някой ти хваща ръката
и кани те долу в бучащата хлад.
БЯЛО И ЧЕРНО
Какъв прекрасен летен ден:
небе - безоблачно и чисто
и ето, ти вървиш до мен
с очи щастливи и лъчисти.
Събирам горските цветя,
венчета нежни ти изплитам
и славя Бога и деня
любов, че мога да изпитам.
Разхождаме се из леса,
ръце във сладка близост вплели,
на люляк дъха твоята коса -
от щастие сме сякаш онемели.
Със трясък падат кофи от боклук:
пияните се бият пак след бара.
Щастливият ми сън завършва тук,
от мъка плача - паля си цигара…
НОЩНИ СЕНКИ
Седяха три дами на маса в бара -
крак върху крак и димяща цигара.
В кръста пристегнати - бюстът изпъчен,
поглед претеглящ, бездушен, измъчен.
Телата им млади и гъвкави още,
с умора пропити от дългите нощи,
лъхаха силно на евтин парфюм,
на кисела пот, алкохол и тютюн.
Говореше русата с надменната поза
и устни, напомнящи алена роза:
“В мъжете, момичета, се влюбвах наивно,
но с мене държаха се гнусно, противно.
Първият беше далечен роднина,
цвета ми откъсна, но нейде замина -
писмо ми изпрати - оженил се вече,
мен не забравял - детето отрече.
След него опитах с двама ли - трима.
А беше, сестрички, най-лютата зима.
Обувки поисках, палто за детето,
а тях си ги знаете - първо сефтето.
Залюбих се с шефа, а той бе възпитан,
галантен, чаровен, но бързо наситен.
Жена си - таз крава, взе на морето.
Ох, как се измъчих да раждам момчето…
Урока научих, взех си бележка
и вече не правя същата грешка.
Децата си искам добре да изуча -
един път в нещо и аз да сполуча.”
Три хубави дами седяха в бара
на чаша уиски, в ръката - цигара.
Към тях се запътиха група левенти -
все още бе рано, а ето клиенти.
