Георги Н. Николов

„Пътища от думи” - статии, есета, отзиви, е озаглавена новата книга на Боян Ангелов, изд. „Богианна”, С., 2017 г. С нея авторът, майстор на поетичното слово, разкрива друг ярък хоризонт в творческата си палитра: задълбочено участие в съвременната литературна критика. Заявявано и преди в редица публикации, монографии и отделни негови сборници.

Сега, чрез „Пътища от думи”, наблюдаваме успешното му надграждане и в тази насока. Несъмнен фундамент на творбата, споена от взаимно допълващите се части „Писателя и пътят” и „Огледалото на живота”, е изследването за Нешо Бончев. За живота и делото му, свързано с пробуждащото се за нов тип мислене българско общество.

Национално ангажирано по дух, обагрено в традициите на европейския хуманизъм и отричащо закостенялата догматика на предпазливи нашенци.

Оттук и полемиката на Бончев със сп. „Читалище”, а също: какво трябва да се пише и защо да се пише. Защото „литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. На литературното поле няма място за деликатни чувства. На това поле който не е с нас, той е срещу нас…”

Размислите на Боян Ангелов имат за цел не само да припомнят делото на Нешо Бончев в кипежа на неспокойното Възраждане. Макар че подобна ретроспекция, поднесена така убедително, както в сборника, е крайно полезна в наши дни.

Когато гражданската ни пирамида е обект на инвазия от страна на съмнителни естетически ценности: чуждестранни, безадресни и, зад шарената си фасада, лишени от морал. Не случайно като идеен център на книгата се оформя феноменът „българско читалище” с отделено място за едноименната енциклопедия.

С ясните аргументи, че то е било освен културно средище и… разжарено революционно огнище. Че духовността и повикът „свобода или смърт”, родени в същността му, са вървели ръка за ръка в коловоза на историческото бъдеще.

А днес, в осъвременената си роля на интелектуални пристани, читалищата, продължават да дават отговор кои сме ние и какво сме дали на света. С какво да се гордеем, прекрачвайки прага на идните години.

Несъмнена е заслугата на Боян, сам дълбоко свързан с тях, че ги издига на заслужен пиедестал. С тези му теми по естествен начин кореспондират и другите, не по-малко значими послания: едноименното „Писател и пътят” и „Ботев като упование”.

До тях са „От Шаффхаузен до Матерхорн. В Швейцария през пролетта” и „До Китай по пътя на коприната”. Преки впечатления от посетени кътчета на света, изпълнени с верни наблюдения за видяното, за цивилизационните процеси в различно време и пространство и ясни критерии за сравнимост. Та нали, както сам той казва: „Писателите са инструментите на вселенския разум.”

И навсякъде в историко-литературоведческия си разбор, философска вглъбеност и пътеписни скиталчества е отсял значимото от маловажното, вечното от мимолетното, което прави сборникът още по-стойностен.

Това е подходът на Боян Ангелов и в отзивите му за книги. Среща по редовете си дават Иван Гранитски и Кольо Георгиев, Лидия Николова, Ахмет Емин Атасой, Емилия Скарлатова, Радомир Андрич, Чанко Райчев и др.

Написаното за тях издава дълбоко познаване на психологията на литературното творчество. Овладян индивидуален подход към сюжетната енигматика с доказани примери защо това заглавие трябва да се познава.

С какво ще обогати аудиторията и ще й подскаже и други теми за размисъл. Рецензиите са завършени кратки произведения, напомнящи скрита епистола с отворен финал за нови и нови мнения.

Навсякъде, като желан спътник, Боян сякаш придружава пишещия в света на лиричните скиталчества, белетристични интерпретации и полети на одухотворената личност към същността на битието.

И ако книгата „Пътища от думи” има за цел чрез похватите на литературата да открои значимото в матрицата на човешкия, на българския разум вчера и днес, то авторът несъмнено е успял.

В това ще се убедят и читателите, щом я разгърнат. А в България на ХХІ в. подобни книги са ни все по-необходими, в което съм твърдо убеден…