Иванка Денева

Сред авторите, чиито творби отвеждат към миналото и развоя на „воеводския град” в предходното столетие, са тези на писателя Йордан Богдар. Техните пожълтели страници и разнопосочни търсения насочват читателя към отдадеността на словото у един човек от ученическите му години: с поетическите търсения в Сливенската мъжка гимназия - и до сетните дни в родния град.

Трудовият му път преминава на различни административни длъжности в общината, достигайки до секретар; работил и като статистик, началник на „Бюро статистика и гражданско състояние” и др.)

След обществените и политически промени от 1944 г. намира работа като счетоводител и книговодител в Акционерното дружество „Илия Д. Калов”, както и в редица сливенски предприятия. Осезаемо е отсъствието му от духовния живот на града и сега - след смъртта на автора през 1979 г.

Съвременният изследовател остава удивен от разнопосочността на художествените интереси и ракурси на Богдаровото слово, отправено към сферата на поезията, белетристиката и драмата; от активността на едно перо, намерило поприще за изява на страниците на утвърдени регионални и национални издания от 30-те, 40-те години на XX век и по-късно. Изявява се и с псевдонима „Юрдан Ведролюбов”.

Стихосбирката “Зарана” (1929 г.) оглавява поредицата на книгите с поетични строфи, за да бъде последвана от „Осените покрай Дунав”, 1932 г. и „Пролетни кичури” (1937 г.) Излязлата през 1936 г. антология „Светлоструй” включва стихове от Йордан Богдар.
Редакторите на редица вестници и списания, като „Изгрев” (Русе, 1922 г.), както и на сливенските “Бъднина” (1928 г.), „Сливенски вести” (1933 г.), и на излизалия (тридесет и една години) в-к „Правда” в града, на вестник “Изток” и софийските издания „Развигор” и „Вестник за жената”, отдават страниците си за публикуване творби на автора.

Книгите му с пътеписи „По Сините камъни”( 1939, 1940 и 1993 г.) разкриват „лиризма в стила” и преклонението на Йордан Богдар пред красотите на родната природа. Своя поклон пред делото на „забележителните граждани” на Сливен той направи в книгата си с очерци, под заглавие „Незабравени и драги” (1943 г.).

Поривът за творчество в сферата на драматургичния род разкриват пиесите му “Агница”, 1940 г. и „Хаинбоазкият хайдутин” (1942). Военното издателство публикува през 1968 година неговата повест „Хаджията”, посветена на делото на войводата Хаджи Димитър.

Ценителите на изображенията за миналото разгръщат и днес неговата книга „Старият град”, издадена в 1993 г. посмъртно, която, наред с фотосите на фотограф-художниците Светлозара Курдова и Стефан Стефанов, прави поклон към хармонията, драматизма в дните и пребъдността на Сливен…

Йордан Богдар е създател и на текста на юбилейния химн за съгражданите си от сакралната Мъжка гимназия, дарила крупни деятели в културния живот на Сливен и България (1934 г., в тандем с видния преподавател и музикален деец Мишо Тодоров, като автор на музиката.).

Тя подсилва внушението и на драмите на Богдар, поставяни в Сливен и в страната. Писателят създава и либретата на оперетите на М. Тодоров „Рубин - златното сърце”, „Мъдрият цар” и др.

Ценителите на творчеството му очакват да бъдат публикувани и останалите неиздадени негов сборник с разкази (1971 г.), посветени на живота и подвизите на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, със заглавие „Воевода и знаменосец”, както и книгата „Живели са някога”, 1972 г.

Творбите му го нареждат сред светлите съзидатели на словото, градили с вдъхновение и памет „сливенската диря” в литературата, успешно продължаваща и днес…