Иван Д. Христов

Истинска духовна наслада и вълнуващи съпреживявания носят на ценителите на поезията стиховете на Павел Славянски в последната му книга “Пръски от лава” /2008/.

Това е шестата по ред стихосбирка на поета след: “Зрелостта на лятото” /1978/, “Спасено слънце” /1990/, “Моделиране на възбудата” /1992/, “Отгласи” /2003/ и “Поднебия” /2005/, която издателство “Захарий Стоянов” поднесе на читателите.

Огромно предизвикателство и рискове очакват всеки който навлезе в дълбоките води в поезията на Павел Славянски, скрита във философски под текст, оригинална колоритност художествена обагреност на изказа, преклонение и отговорност пред поетичното слово.

Попаднем ли в подводното течение на стиховете му, усещаме, че зад привидно спокойния поет се крие човек със силен характер и смела гражданска позиция.

В неговия поетичен свят присъства задушевния тон и нравствената чистота на лирика. Авторът търси свое място сред непресъхващите води на добротата, сред вечните извори на красотата в човешките отношения. Те са рожба на жаждата у поета за взаимност, близост и сърдечност.

Стихосбирката с метафоричното заглавие “Пръски от лава”, която всъщност е един внушителен том със стихове, съдържа пет поетични тематично обединени цикъла. В нея Павел Славянски доразвива онези поетически хоризонти, идейно - творчески търсения и проблеми, които срещаме в предишните му стихосбирки.

Срещаме се с една поезия със значителна музикалност, изящество на стиха и поетичните форми. Много верни и точни са думите на литературния критик Георги Цанков казани в послеслова на книгата:

“Така тези създавани в продължение на десетилетия красиви и волни стихове се превърнаха в своеобразна поема за възпитание на чувствата, за непоколебимостта на сърцето, за тържеството на духовното над тленното и временното”.

Една от основните теми в творчеството на Павел Славянски е темата за изкуството. Поетът осмисля собственото си битие през призмата на словото, в която всички ценности в живота му заемат своето място:

“Възпламенявам в душата си чувствата,
виждам още върхове от прозореца -
и не счупих в сърцето изкуството
да вярвам, че и поетите са пророци!”

“На баира моя дом от детството”

Поезията на Славянски е едно лирическо преосмисляне съдбата на твореца, вечната и опияняваща красота на изкуството /”Аз зографът”, “Антична ваза”, “Българската мадона”, “Раненият ангел” и други/.

В най-новата стихосбирка на Славянски срещаме размисли за смисъла на човешкото съществуване, където “в недрата на плътта се борят и смъртта и любовта”, за неспокойния творчески дух и неудовлетвореност на човека и неговия необятен духовен свят.

Възприемането на света и неговите противоречия е обогатено, драматичните преживявания са омъдрени, а философските проблеми намират конкретен израз чрез ярко изразена и синтезирана поанта:

“Това е тя, съдбата на твореца -
пак дуло и олово за поета!”

“Яворов и тълпата”

Поезията на Славянски е изповед, изстрадана и драматична, емоционално наситена, с верен усет към съвременен поетичен изказ и метафорична лексика, в която “кервани руда пречистващ”, а “думите се оказват неизменно убежище”.

Поетическият свят в нея се отличава с искреност на лирическото преживяване. Една поезия, преживяна и преминала през сърцето на поета, утвърждаваща вярата и надеждата в непреходното и вечното, при което живота винаги е по-силен от смъртта:

“Няма смърт, светът не е кръг от безвремие -
остане ли словото, то ръст и съдба ще премери”.

“Реквием” /в памет на Блага Димитрова/

Поетът достига до дълбоки и особено актуални прозрения в стихотворенията: “Балкански синдром”, “Европейски мотив”, “Охрид”, “Още един щрих към портрета на Димчо Дебелянов”, “Към Македония”, “Притча за свободата” и други.

В тях склонността на автора към ярко метафорично виждане е подчинена на смисловата дълбочина, с която прониква в социално - психологическата проблематика на нашето сложно съвремие.

Лирическият герой, преживял и осмислил много, е вглъбен в себе си и дори малко тъжен в стремежа си към по-дълбоко преосмисляне на “този зъл, но и за възхита разтревожен свят”.

Авторът се стреми към философско осмисляне на битието, на душевното състояние и смисъла на човешкото съществуване в днешните бързо променящи се и драматични времена, в които родината е “отчайващо чужда” и “разруха с бяс обсебва душите”.

Сякаш усещаш и съпреживяваш отново Яворовите душевни раздвоения и терзания, изразени от Славянски чрез образен паралелизъм и запомнящи се символи:

“Горчиви снеговей, сълзи от сняг в очите
и гърч от въздух леден, зъл вятър сплита,
в гърлата лази болка, под ноздрите висулки,
наслука тръгват в мрака несигурните стъпки …”

“Горчиви снеговей…”

Поетът е слят и неразривно свързан с природата и заобикалящия го свят. С пантеистично виждане убедително разкрива хиперболизиращия образ на видението.

Той умее да превръща всяка природна картина, всеки пейзаж в състояние на душата, да обединява в словото си минало, настояще и бъдеще в оригинален поетичен образ, да навлиза в общочовешки теми.

Славянски е голям майстор на поетичната форма. Той владее до съвършенство сонета и със завидна виртуозност и изящество си служи с него. Поантата също играе особено важна роля като синтез и художествено обобщение на поетичната тема и идея.

Особено емоционални и по човешки затрогващи са стихотворенията: “Утро”, “Пладне”, “Старата ни къща”, “Село”, “Наследство” и други, в които авторът се връща с известна носталгия към загадъчния и примамлив свят на родния край. В тях е жив усета за принадлежност към рода и трайното в живота, за да повярваме в едно с поета, че:

“Миг крепи човека, а земята вечност,
парна ми душата родствена пътечка…”

“Случайно завръщане”

В някои от стихотворенията на Славянски думите правят пейзажен рисунък, с онази мека пастелност на изображението, където “в захлас пръхти и мята потна грива ширинето…”

Поетът се вълнува от актуални екологични проблеми. Страда от гибелното отношение на човека към природата и по този начин “без свян прерязва въздуха на своя изтънял гръклян”.

Интимната лирика на Павел Славянски, включена в “Пръски от лава”, ни покорява с нежната си лиричност, чистотата на порива и искреността на чувствата.

В нея лирическия герой и жаден за доверие и ласка. Особено силни и открояващи са интимните му стихотворения: “Тънък сърп на луна в очите сивеещи” и “Няколко капки в очите светят и светът се променя”.

Последното стихотворение, според Георги Цанков, “може да влезе във всяка световна антология на любовната лирика”.

В умерени и тихи акорди звучат стиховете на Славянски. В неговия поетичен кръгозор дори преходността на живота се приема като неизбежна съдба.

Проблемът за любовта и смъртта превръща поетичните преживявания на автора в повод за философски размисли, в които “любовта е болка и следа дълбока…”

Тези стихове открояват идеята за смисъла на човешките усилия, от тях лъха земен и убедителен оптимизъм. Любовната лирика на Славянски се отличава с чистота на порива, задушевност и дълбочина на чувството.

С неоспоримото си художествено изящество, философска проблематика и дълбоко хуманните си послания, стихосбирката на Павел Славянски “Пръски от лава”, заема достойно място сред най-доброто сътворено в българската поезия.