СЛУЧВАНИЯ
Фрагменти
На нявгашна чаршия, върху калдъръмения сокак се мъдри наполовина вкопана, мааза. И табелата още стои - Требница. Само нощем понякога, нечии сенки оживяват. Ако затаиш дъх може да се чуят и стъпки. Откънтявят нанякъде. Остава да проблесне в мрака и окачен фенер. Времето е спряло и не се интересува от 21 век.
На оскъдния припек, пред бакалията щъкат хора. Шумотевица, суетня, пазарен ден. Встрани, загърбил тълпата, пришълец похапва с огрубели пръсти. Неговият свят, сега се е събрал в амбалажната хартия и всичко друго, което наричат с какви ли не имена, няма значение.
Пазарен ден. Свирачът и хармониката му овехтели. Беловлас, изпечен, с шаечено сетре посред лято. Отпред раздърпан кашон. Очите развеселени, вперени отвъд гъмжилото. Някои поспират. От време на време дрънва дребна монета в кашона. Човешкият поток се раздвоява като от твърдина.
Каруцата препълнена. Нанадолнище. Паважът мокър. Кончето коленичило. Стопанинът обикаля, тюхка се. От двете страни напират разгневени автомобилисти. Във въздуха - напрежение. Каприз на случайността, както при започването на всяка война.
Горе, досущ в гръдтта на планината, белеят варосани къщички и греят като слънца от чистото небе. Понякога, отгоре повява тънък и хладен вятър, провира се из пролуките на дъбравите и сякаш подвиква с човешки глас. Иде от лехите със садевина. Пригласят му залутаните по ската кози.
Нощем реките тръгват на път. Невидима водата клокочи - бърза и плътна. Само живи отблясъци, в които пулсира неподвластното. В тишината на нощната тъма, реката не е само течаща вода.
В късна есен шумата става бакърена, като гореща, опалена пита извадена от пещта на времето. По високите била вече белее сняг. По ранина приижда мъгла. Глъхне, нежна, топла, моя . . .
Когато завалява сутрин и капките почукват нестройно по перваза на прозореца, сънят внезапно изтънява и прерязан побягва. После плътната стена на дъжда поглъща тишината на нощта. Пробуждането насаме с плисналия дъжд навява за таинство и копнеж.
В края на Август горещниците родени през Юли се преобръщат. През открехнатия слънчев похлупак къкри само споменът за жегата. Из въздуха се носи копнеж за сини и хладни утрини, а е тъй нелепа мисълта за бялата истина на преспите. . .
В покоя на късната нощ, разточителният крясък на кукумявката разсича изтръпналия слух, за да се разсипе след миг - мелодичен, протяжен и тъжен, като вопъл по отминал живот.
Върху канарата таи вода като следа от сълзи. Прогизнал камък под грейнало слънце през Март. Тук-там белее сняг до бликнало зелено.
Под сенчестите борове се е приютил попукан градеж. Из камънака жижика щурче. Горе свири вятърът. Още по-горе наднича синьо-зеленото око на вселената. На отвъдния скат самотен хлопатар и залутан крясък на птица. Иначе сънна тишина като едва доловима тръпка в душата.
