НОЕМВРИЙ
НОЕМВРИЙ
Дъждец ромоли, не престава,
мъглата гъста вече става.
Ноемврий месечко дойде,
зъл вятър почна пак да вее.
Снегът и той е веч на път.
Нали такъв му е редът?!
И без да питат кой ги ще,
разбързали се всички те.
——————————
в. „Славейче”, бр. 3, 1936 г.
МИНЗУХАР
Край поточето пенливо
минзухар подал главица
и оглежда се свенливо
във сребристата водица.
Той е първият другар
на поточето бъбриво,
той е пролетният дар
на поточето шумливо.
А пък бистрото поточе
му се радва и се смее,
и си тихичко клокочи,
и му сладко, сладко пее.
——————————
в. „Славейче”, бр. 9, 1938 г.
ПЪТ
Безкраен, сив се път простира,
извива тук, върви натам,
между върбите се провира
и винаги е глух и ням.
Понявга конник запрепуска
по неговия гръб в галоп,
каруца някаква затръска -
нали е пътят неин роб.
Или пък хора ще заминат,
пешаци - накъде не знам -
и ято щъркели отминат -
след туй остава той пак сам.
Но той си винаги остава
и глух, и ням - безкраен път.
Отде ли той не преминава,
през кой ли край, през кой ли кът?
Прехвърля хълмове, долини,
реки, села и градове.
По него тъй безчет години
животът все ще си снове.
——————————
в. „Славейче”, бр. 9, 1939-1940 г.
ЕСЕН
Есента се настани
по хълмища и долини.
Няма вече да звъни
птича песен из градини.
Няма песни и игри.
Дребен дъжд роси тревата.
Вредом жълт килим покри
и горите, и полята.
Няма вече оня шум
по зелените поляни.
Запустява всеки друм.
Спят и селските хармани.
Всички бързат. Зимнина
гледа всеки да си скъта.
Че без дрехи и храна
знаят - зимата е люта.
——————————
в. „Славейче”, бр. 3, 1940 г.
ВДОВИЦА
През зимата бурна и снежна,
зъл вихър кога зареве,
в прегръдки на майчица нежна
се крият сирачета две.
Притиска ги тя и проклина…
И плаче от мъка и жал. -
Мъжът й отдавна почина,
самотница тя е в печал.
Но често минути на радост
даряват й двете деца.
Възвръщат й сила и младост
засмените техни лица.
Самотна под своята стряха,
оставена тъй в самота,
едничка, последна утеха
остават й те на света.
——————————
в. „Славейче”, бр. 4-5, 1940 г.
МАЙЧИНА ТЪГА
- Чакай де, поспри!
Къде във зори,
толкоз рано,
черна врано,
тръгнала си тъй сама,
кажи, где ти е ума?
- Отивам в града.
Случи се беда:
яйчицата -
под стрехата,
някой пипнал ги с ръце
и ми взел едно яйце.
Та реших сега
своята тъга
да разсея.
И разлея
сълзите си в грозен плач
пред роднини чак до здрач.
Много ми тежи.
Камък ми лежи
на сърцето
за яйцето.
Нали майка съм и аз,
и обичам като вас!?…
——————————
в. „Славейче”, бр. 3, 1941-1942 г.
БЪЛГАРСКАТА КНИГА
Пълна с приказки отбрани
за герои - великани:
за войводи и хайдути
а подвизите им нечути.
Пълна с песни за юнаци,
крити в горските букаци;
за момчета чудновати
и за чети хвърковати.
Пълна със слова честити
за жени, деца - избити
във Баташките кланета,
по тракийските полета.
Пълна с имена велики
и с портрети светлолики -
никога незабравими,
никога непрежалими.
Тъй те зная, книго родна,
дружке вярна, благородна,
дето пълниш си сърцата
със любов към свободата.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 7, 1942-1943 г.
