Славчо Красински

Викна сред поляна
жаба кикерана:

„Няма тука птица
като мен певица.

Денем, нощем пея,
с песните живея.

Квака-вака-квак,
аз съм цял юнак.”

Но не знам отде се
щъркела занесе.

- Слушай, кикерано,
още отзарана

слушам аз унесен
твойта сладка песен.

Мъча се, въздишам
да си я запиша.

Но съм без хартия,
затуй повтори я…

И нали е жаба
и с ума си слаба

още като писна
човката я стисна.

Рече само: „Квак,
аз съм цял глупак.”

——————————

сп. „Детска книга на книгите”, г. 1, кн. 5, 1931-1932 г.