ПЕРИФЕРНО ЗРЕНИЕ
ПЕРИФЕРНО ЗРЕНИЕ
От години живея с натрапчиво чувство,
че живота шуми и изтича встрани.
Бушуват войни, терорист се взривява,
падат правителства и тиражи с джакпот,
от нищото никнат тото-милионери…
А на моята уличка не се случва нищо,
сякаш Някой ме пази от зло и добро.
Веднъж дойде група японски туристи,
с издължени, като лодки очи,
но се оказа, че са сбъркали пътя.
Това днес вече няма значение.
Нещата се случват на главната улица,
а аз съм странична отбивка - пресечка
в нечие периферно зрение.
***
на Теодор
Когато ти звъннах да поговорим,
ти ме попита - по какъв въпрос.
Трудно е да се каже. На моите въпроси
човечеството още няма отговори.
Нека този път не сме делови.
Ще си служим с прости изречения,
като хора непретенциозни
и ще оставим темите да никнат
от само себе си,
както под снега никнат кокичета.
Ще говорим за нещо неангажиращо,
като времето, или за красиви момичета,
облечени с блузи със стръмен релеф.
А после за нещо лично замислени,
дълго ще мълчим над чаша кафе.
***
Някой крадеше мечтите ми,
после ги виждах сбъднати
в нечии чужди съдби.
Превърнати вече в спомени -
сувенири и фотографии,
от Дакар, Казабланка, Абу Дъби…
Вече свикнах с това, но ме мъчи
въпрос до безумие бял -
щом други хора
са живели живота ми,
аз тогава какво съм живял?…
***
Исках поне веднъж да бъда красив,
не за да ме харесват жените,
или мъжете да ми завиждат,
не поради суетност, отразена
в огледала и витрини,
нито за фотогеничност, когато
заставам пред обективи,
още по-малко за самочувствие
/то е за простаци и политици/ -
исках да съм красив, защото,
ако красотата ще спаси света,
да бъда един от неговите спасители.
ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ
“…Момиче, не отивай с двамата гамени,
момиче, забрави ги и ела със мене…”
Атанас Далчев
Видях онази линия, бай Атанасе,
която като стълба към хоризонта се възнася.
Момичето видях с гамените да крачи,
помислих си с тъга - не те е чуло значи.
Вървяха те по линията през полето,
все по-далеч и по-далеч отиваха, където,
пространството се свива, свива, свива
в една безперспективна перспектива.
