ЩЕ БЪДА…
ЩЕ БЪДА…
Ще бъда цвят,
отронил лист в душата ти.
Ще бъда шепот
в утрото ти тихо.
Ще бъда дъх,
стопяващ самотата ти.
Ще бъда музата ти
в стих лиричен.
Едно ще бъда
с дирята на птицата.
С листата на дървото
ще ти шепна.
На пламъка ще светя
във искрицата.
Ще бъда тук,
докато съм потребна!
НЕ ЗНАМ КОЯ СЪМ…
Не знам коя съм
и къде съм.
Времето е спряло.
Дървета - великани,
като на стража -
бдителни,
загадъчно стърчат…
Молба отправям
към небето,
в себе си събрало
синята прозрачност
на изначални истини,
да ми посочи път…
