Мина Карагьозова

Ясен Калайджиев, „Лагерът на невинните”, роман, ИК ЖЕНДА - Х.Н. - Хасково, 2009

Още от времето на Египетските мистерии Хермес Трисмегист е формулирал закона за полярностите. Най-просто казано, светът е разделен на полюси - светлина - мрак, ден - нощ, съзидание - разрушение и пр.

Така че не е нужно науката психология да се кичи с „голямото откритие” - насилникът не можел да съществува без жертвата. Ясно е, че това е проявление на закона за полярностите в социален план. Там, където има насилие, има и жертви и обратното.

Темата на книгата е насилието в най-общ план и насилието сред децата и юношите в частност. Има една прочута книга на Уйлям Голдинг - „Повелителят на мухите”, в която ясно е претворена идеята, че под един повърхностен пласт наслоения от цивилизацията в човека съществува първобитно животно, готово на всичко за да оцелее и да властва над себеподобните си.

Достатъчно е условията да станат диви и екстремни, да се отдалечи детето или юношата от топлото и уютно родителско гнездо и законът на джунглата - оцелява най-силният - влиза в действие.

Проблемът е, че човешкото общество е много по-сложно от джунгла и обществата, които издигат в култ силата - като Спарта, например, - се израждат и загиват, без да оставят нищо ценно като наследство на човечеството.

Точно в такъв смисъл романът на Ясен Калайджиев може да се схване и като предупреждение, и като протест. Защото неговите герои са българи, те са творения на нашето общество и вече са достатъчно големи, за да бъдат не негово бъдеще, а настояще.

Не такова настояще ни е необходимо днес, но то се е зараждало отдавна и има много дълбоки корени. В този роман има наистина всичко от света на възрастните. Ще се съглася с думите на рецензента Христо Карастоянов за добряците и крадците, за предателите и мъдреците в романа. И ще добавя, че профанацията на истинските и фалшиви ценности е добре художествено защитена и обоснована логически.

Дневникът на Габровеца, момчето, което се удавя, е единственото нещо, останало от него. Със своите философски наблюдения и обобщения за света, за мечтите, за живота и хората, този дневник има не само сантиментална стойност. И точно него момчетата използват вместо тоалетна хартия в нощта след партито. Такава оценка дават те за равносметката от един отминал живот!

И човек се замисля, как всичко материално е много лесно да бъде превърнато в своята противоположност. Живеем в свят на полярности! И все пак ценностите, които нямат толкова ясни материални измерения е по-трудно да бъдат профанирани.

Гледах научнопопулярен филм, където множество плъхове съжителстваха спокойно до момента, в който тръгнаха да стесняват жизненото им пространство. Тогава между тях се разрази истинска война за територия.

Ако си направим труда да прочетем блестящия анализ на психолога Морган Скот Пек в неговата книга „Хора на лъжата”, своеобразната селекция на хората, склонни към насилие, на бъдещите военнопрестъпници, започва от най-ранните класове на училището.

И тук отново се появява фундаменталният въпрос за избора - „наковалня или чук”. Дали да си на страната на насилието и да лавираш, за да оцелееш, дали да се противопоставиш, за да си ти лидерът и да установиш свои правила. Или да се опълчиш срещу насилника, добре съзнавайки своята слабост, независимо от последствията. Героят в романа си мисли, че това е „най-кофтия
избор”. И губи последните остатъци от самоуважението и самочувствието си.

Така мисли едно десетгодишно момче, смазано от товара на незаслужената болка, която е принудено да понесе на този лагер. Ясно е, обаче, в края, че порасналият наш герой остава верен на своя избор, с целия си ум, с цялото си сърце, с делата и живота си. Защото, в известен смисъл, това е изборът на Христос, на Махатма Ганди, на Толстой и Сократ… Т.е. нашият герой е в много добра, в изключително добра компания…

Ако беше вселенски закон, че оцелява най-силният, тогава може би динозаврите щяха да бъдат господари на планетата ни. В сравнение с техните размери и сила човекът е един червей. Вече споменах за обществата, основани върху насилието. Но си струва да се замислим, какво го чака обществото ни, докато бъде преодоляна инерцията на дивия капитализъм, култа към силата.

Не случайно нашият герой избира да стане възпитател. Едно, за да защити колкото може повече деца от насилие. И второ - да се опита да прекъсне порочната верига насилник - жертва.

Проследени са съдбите на героите след десетилетия - за съжаление, насилниците са си останали такива, жертвите - също.

Насилието в лагера е оставило неизличими следи и в чисто физически смисъл на думата - героят е осакатен, той не може да има деца. Разрушени са много човешки животи. Дори и животът на тези, които видимо сякаш са преуспели, всъщност, е също разрушен. Само дето те още не знаят това.

Защото на тази земя ни е дадена свободна воля не за да избираме злото и насилието и да се връщаме назад в своята еволюция. Тук сме дори не и затова, да бъдем щастливи. Тук сме за да се научим да избираме пътя на доброто и светлината, каквото и да ни струва това.

А веднъж избрали пътя на доброто и любовта, можем да сме сигурни, че той ще ни отведе при Бога. Точно такъв път е избрал нашият герой, от чието име се води повествованието. И това е едно от важните послания на тази книга.

Още докато се обсъждаше ръкописът се чуха мнения, че авторските ремарки са на твърде висок стил, че едно момче не може да мисли с такива категории. Като си припомням своето детство и юношество, когато с баща ми по часове разговаряхме за доброто и злото и за безкрайността на вселената, смятам че такова твърдение е категорично невярно.

Не бива да подценяваме никого, най-малко децата. Но има и нещо друго, което веднага става ясно на читателя - авторските ремарки, написани с курсив, са осмисляне на предишни събития от един вече зрял човек.

Ясен пише, че когато накажеш едно тригодишно дете, то се подчинява, но в очите му се четат всички чувства, свързани с накърненото достойнство. И е прав. Защото езикът е плод на лявото полукълбо, на логиката и се възпитава и усвоява с времето.

Но мисленето почива на съвсем други основи и не е задължително вербално - може да бъде мислене с образи, символи и т. н. Думите идват много по-късно Така погледнато, всичко си идва на мястото - момчето мисли, мъжът си спомня и пише.

В романа на Ясен Калайджиев не е посочена конкретна отговорност. Усещането е, че тя ляга върху плещите на цялото общество. И затова, навярно, се размива. Но нека помислим за личната отговорност на всеки от нас - какво сме направили, за да бъдат нашите деца от светлата страна на живота?!

В този смисъл романът изпълнява няколко комуникативни функции - отразява, анализира, обобщава и се обръща към отделния човек, който има право на избор - насилието, съпротивата срещу него или предлагането на друга алтернатива - промяна на общественото съзнание.

Основното му послание е ясно - да излезем от порочния кръг „насилник - жертва” и да променим нещата към един по-хармоничен свят.