САТИРИАДА

Марин Ботунски


САТИРИАДА


ВУТЕ БЕЗ НАНЕ

До вчера обличаха гордо екипа -
не даваха борда им никой да пипа.
Но днеска се Вуте разделя от Нане,
че Нане пропусна върховен да стане.

Другари са двамата - Нане и Вуте,
но знаете - Вуте, тъй, по - прословут е.
А най-прословут за да може да стане
са нужни подпори, но не като Нане.

Ех, вярно: Години, Другарство, но няма
да плаче за Нане - целта е голяма.
И той без да спира върви все към нея,
не може по пътя си да се разсее…

И Нане не ахка, не охка - той знае,
че него мълвата народна го вае,
че Вуте не струва стотинка без Нане
и хване ли влак сам - самичък за срам е.

…Как бавно, до блясък, ножовете точи,
мостовете реже (а долу клокочи
поройна вода)… и става предател
до тук неразделен, ламтящ днес, приятел!…

Но те са обвързани с Минало, с Време,
как тъй живота един ще си вземе?
Че - двама, отделно, макар прословути -
не могат да бъдат ни Нане, ни Вуте!


КРАЯТ НА ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Светът не е това, което бе. Децата
избягаха от срамния театър.
И ние ходим боси, лихи по дъгата -
все българи, подгонени от вятър…


НЕ ПИТАЙТЕ ЕЛИТА

Изпращам простички послания до вас.
И искам да ви чуя: Имате ли глас?
Че питах често, глупав аз, елита,
а елита мрачен: “Тебе кой те пита!”
И знам - елитът ни не е елитен,
макар да е богатски, двукопитен,
и с тез копита по трибуни хлопа,
и уж ни води бързо към Европа -
дузината години излетяха
и с тях надеждите съвсем изтляха.
А питах просто нещо: в този дим
не виждате ли, без да се предаваме,
че колко по-успешно ний вървим,
ох, толкова по-бедни ставаме?
Що питах често аз елита,
елита щом за нищо ни не пита?
Не питайте овце, когато блеят,
и политици - за какво живеят.
Не питайте и онзи многодум
кога, от где и как е черпил ум,
та тъй безумно и невикан го раздава
по цялата опоскана държава.
Защото, братя, вижте - Росинанта
си е най-обикновена кранта.
И … вместо да я яхнем, като Санчо Панса,
на цял народ разхвърля пасианса.


EЙ НИ, НА…

Родино мила, скъп мой род -
дотътрихме се на Европата в средата…
Ала боли, че пак не сме народ
готов за свободата.


СЛЕД ПРОМЯНАТА

Разхвалваха ме граждани, селяци,
разхвалват ме душевните теляци:
- Опора бе за низши и средняци.
Остана си непроменен!

… И ето - всички умствени бедняци
са по-богати днес от мен.


ЕПИГРАМИ


ЛЕСЕН ОТГОВОР

- Защо я искаш тази власт?
- Долното да е над вас!

ГАНЧО С ГОЛЕМЦИ
ПРЕЗ ПРОСОТО

Тръгна просто с тия, та
да му се види простотията.

ЖИВОТЪТ КАТО НЕЩО-НИЩО

Ти чу ли ехото в дървото изкорубено:
Че нищо, тук, не е загубено?
Освен животът ни!…

ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ВЪВ ВЛАСТТА

С лъжи, със кражби те са бременни -
и с тях си построиха рая.
Ний, знаем, братя, че са временни,
ала не им се вижда края!

КОГАТО СЕ РАЗБИВАХА ОСНОВИТЕ

Къде е Пеньо да им каже днешният им грях:
“Светът бакалница и кухня станал е за тях!”

РЕЦЕНЗИЯ

Ей това не може да се случи:
кучка славейчета да окучи!

НАСАМ, НАРОДЕ…

Един талант на сто бездария -
такава е картината в България!