Атанас Коев

ПРЕД ГРОБА НА ВАСИЛ ПОПОВ

Това е всичко.
Борил се, живял…
оспорван, неоспорван, премълчаван…
Сражения изгубил…
Побеждавал…
Сега за пръв път - безпощадно цял.

Надгробни плочи - скръбни словеса.
Признания -
закономерно късни…
„С пръстта се слива…”
„От пръстта възкръсва…”
А аз не виждам пръст, а - небеса.

На колене!
…Земята е олтар…
Сигнал за полет пак тръби тръбачът.
Сърцата ни инфарктно ще изплачат
пред гроба на поредния Икар.

Животът ни е тъй дребнаво прост.
Смъртта ни дебне нейде из засада.
Остава тоя,
който в полет пада!
А другите - живеят.
Под въпрос.