ДОКЪДЕ ЩЕ НИ ОТВЕДЕ БАШИБОЗУШКИЯТ ПРЕХОД?

Денчо Владимиров

На отминалия в последния месец на 2017-та година фестивал на документалните филми в Пловдив главната награда “Златният ритон” спечели филма ” Пощальонът”.

В него главният герой пощальонът “патриотично” се бореше да засели обезлюдените земи покрай границата ни с Турция със… сирийци.

Идея, която явно броди и в не една глава на съвременни български космополитни управници, петимни да решат така проблема с обезбългарените ни земи и с вече стотиците умиращи български села.

И поглеж и сега, в отпочналия почти нов “златен век на България”, Председателството на Съвета на Европа, правителството в знак на аристократичен жест към Европа вземе, че гласува на крак решение за заселване на обезлюдените български села с бежанците от Африка и Азия?

И така, както навремето бе отхвърлен от столицата “нестандартно” проблема със столичния боклук, с години мигриращ балиран в камиони навред из страната, така сега пък да се спре “нестандартно” и емигрантското нашествие към дантелена Западна Европа, та да си отдъхне горката от потоците араби, африканци, азиатци и какви ли не мераклии за живот в новата Обетована земя.

А че такова решение е напълно възможно да бъде взето от сега упражняващите се в управление на държавата ни бройлерни министри и всякакви от този род “кундурджии и калинки”, ни подсказа и излязлата от печат нова книга на публициста Христо Казашки с шокиращото заглавие “България умира тихо!”.

В нея авторът куражлийски публикува и част от крития от народа ни вече три години доклад на еврокомисаря Йоханес Хан, комисар по региналната политика на вече започналия да се разпада съюз.

Та, ето какви съждения и мераци е споделил важният еврочиновник и то пред очите и ушите на иначе думкащите се патриотично по гърдите родолюбиви български евродепутати. Ще цитирам само части от преведения доклад:

” …Ще ви го кажа директно - до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, но можем да се поучим от него. Уникалното е, че изчезването на българите се дължи не на война, бедствия, епидемия или геноцид, а на изцяло икономически , политически и социални особености в тяхната народопсихология. Българите, по това, което наблюдаваме, се характеризират като изключителни егоисти и индивидуалисти, така да се каже самотни търсачи на лично щастие. Това е силно изразено в техните политици и бизнесмени. Те са крайни демагози и популисти, целящи да се доберат до властта, за да могат да се отдадат на корупция и да разпродадат богатствата на държавата срещу някакъв процент. В стремежа си за бързо забогатяване те надвишиха многократно позволената скорост, изтисквайки безмилостно силите, живота и здравето на своите съграждани. В резултат получиха едно болно, застаряващо население, а младата част от българите преобладаващо свързват щастието с възможността да емигрират и да се устроят в друга държава…”

“И така, да повторя: в лицето на България ние имаме територия в рамките на Европейския съюз, която стремително се обезлюдява. Територия, която е стратегическа не само от геополитическа гледна точка, но и от климатична. Защото изследванията сочат, че въпреки глобалните промени на климата, които се очакват, територията на България ще представлява едно уютно място за живеене, слабо засегнато от промените, в сравнение с останалите части на Съюза. Тук искам да предупредя, че едно такова обезлюдяване няма да остане незабелязано от другите глобални сили и тази територия надали ще остане за дълго ненаселена, особено като се има предвид стремглавото нарастване на населението на Земята… Вестник “Милиет” публикува скандална карта на “Нова Турция”, където една голяма част от територията на България, която е вече територия от Европейския съюз, е обозначена като турска. Убеден съм, че подобно действие нямаше да бъде възможно, ако нямаше демографска криза в България…”

“Общо взето, почти няма държава, както от глобалните играчи, така и от съседните на България страни, която да не си точи зъбите и да не си прави сметки как да приобщи тази територия към себе си било чрез създаване и подпомагане на собствено малцинство в тази територия, било чрез приобщаването на ромския етнос към своите интереси. И тук идва най-важният въпрос - как в този сблъсък на интереси ние можем да действаме в защита на нашите собствени. Явно е, че на българите не може да се разчита, те изчезват от игралната маса. Една част се разпиляват, други измират. Няма смисъл нито да ги подпомагаме, нито да им отпускаме пари от еврофондовете, тъй като те отиват в джобовете на управляващите и техните приближени, и ефектът върху цялостното състояние на държавата е дори отрицателен, защото обезверени от несправедливостта и беззаконието, все повече българи решават да емигрират. Ако обаче българите не намират сили и воля да се борят за своята държава, ако са готови да я напускат и изоставят без жал, без дори на най-малък опит за съпротива, ние не бива да допускаме да загубим територията й. Затова предлагам следното: да създадем програма за заселването на територията на България с европейски граждани от останалата част от съюза…”

И в края на доклада си за съдбата на България, еврокомисарят демонстрира и чувство за остроумие:

“Убедил съм се, че българите нямат нужда от държава, те си имат история, с която да се гордеят”.

Книгата “България умира тихо!” бе представена в Пловдив, в Международния медиен клуб, към вестник “Приятелство”. Представи я председателят на Съюза на независимите писатели в България акад. Марин Кадиев, който застана съпричастно до автора в “обвинителния акт” срещу тия, които само за 27 години “демократичен башибозушки преход” предадоха с действия и бездействия народа си и държавата си.

Част от творците на този трагичен за българите преход към… очертаваща се нова бездна в историята ни, вече се запиляха мистериозно забогатели из западните столици и служби, далеч от мястото на трагедията на изчезващия народ и държава.

Според цитираната в книгата прогноза на Центъра за демографска политика, базирана на официални преброявания на населението, “през 2050 година циганите у нас ще бъдат 3,5 милиона, турците - 1. 200 милиона, а българите - едва 800 хиляди.”

И изглежда еврочиновникът - стратег Хан, загрижил се за населяването с европейци на обезбългарената територия на някогашните могъщи български ханове, трябва да се коригира в твърдението си за липса на геноцид у нас.

Че какво друго, освен геноцид, е население на една държава от над осем милиона да се стопи само за такъв кратък исторически срок, половин век, на 800 хиляди?

И да посрещне Новата 2051-ва година, ако не и по-рано, като малцинство в своята държава?

Впрочем, тогава вече за българска държава, може би, няма и да се говори. И интересно е с какви нови портрети ще заменят тогава портретите на българските царе в офисите си потомците на безхаберните български управници на Прехода, все паркетни патриоти ?

Книгата на Христо Казашки е и една стресираща галерия от герои на бързото разграбване на народното имане през злощастниЪТ Преход.

Според акад. Марин Кадиев това е книга, която не може педантично да се анализира, тя трябва просто да се прочете.

И да се запомни.

И да провокира законно съпротива - срещу нещастното статукво в една държава, някога разпростирала се на три морета, населена, забележете - не с европейци и бежанци, а с българи.

——————————

Христо Казашки, “България умира тихо!”, редактор доц. Емил Кръстев, изд. Fastprintbooks, 2017 г.