ПЕРА ПАУНОВИ
Събрахме се сутринта при директора на Горското стопанство в Ямбол инж. Пейчо Върбанов. По негова покана голяма група ямболски и софийски писатели щяха да обогатят подвизите си и по ловните полета на село Коневец.
В София признавахме за най-голям ловджия Димитър Кралев, в Ямбол - Стефан Чирпанлиев до кръщението на бойния фронт на Тенко Тенев, но сега водехме от столицата и прочутия по това време популяризатор на сто години отричания български митичен епос „Веда словена” Тодор Ризников от Варна.
Пред лов наистина е като пред битка. Разпределение на постовете и задачите на всеки поотделно, проверка на оръжието и боеприпасите под окото на по-опитните. Всичко звънти от главата до петите на старите ловци.
Най-колоритен е Стефан, не само по внушителния си вид, но и по ловджийското обмундироване. Зелена тиролска шапка с птиче перо, лъскава белгийска двуцевка, широк колан с кожен пантронташ и пиринчени катарами - Стефан е готов направо за парад.
Есента вече бродираше в жълто между пътеки и дървета, но утрото дъхаше на трева от поречието на Тунджа. Щях да чиракувам на Димитър Кралев. Отказах на Коста Недев да взема някоя от пушките на горското стопанство с разрешително от МВР, затова съм единствен пишман-авджия.
При батьо Кралев ще отърва присмеха. Във веригата до нас най-близо вдясно е Стефан. Първи стреля Кралев. Окото му е мернало през годините хиляди хвърчащи и тичащи дивечови твари.
Не го подведе и сега. Пъхнах в раницата първия гривек. Изпука и белгийката на Стефан. По-нататък от него трябва да са Яръмов и Тодор Ризников. Вече трудно мога да разпознавам изстрелите…
В края на излета се събираме на уречената полянка пред натрупания на брезента отстрелян дивеч. От гостите само Тодор Ризников държеше за ушите едър мъжки заек. Извадих и аз Кралевия гривяк, че да мина за ортак на майстора. В такива моменти ловците се хвалят, но никога не се присмиват един другиму.
Осанката на Стефан не беше пострадала с нищо от броденето между храстите, нито пък настроението му. Гръмогласният му смях ободри киселите ни физиономии…
Не съм бил с него, но съм сигурен, че ловните му несполуки само са го развеселявали. Не съм се заглеждал и в ловните му трофеи, и не знам дали ги имаше, но пък сред книгите му десетина години след този лов блесна една истинска слука - книгата с разкази „Часът на гривяците,” която и сега не е загубила нищо от свежестта на писателското слово.
След сочните ловни истории на ямболския ветеран бай Теодор Драганов само Стефан и Димитър Кралев направиха успешни стъпки в тази територия.
Дано някой от ямболските меценати и издатели се досети да направи съвременен сборник или антология с ловни разкази, а и в други жанрове, с творби на ямболски писатели.
Приключенският дух и живописната природа правят тази тематика неостаряваща и привлекателна за всяко ново поколение.
Надявам се и това да се окаже една от сполуките в пренасянето на животворния дух на нашия край върху национална почва.
